По подобие на Бъдни вечер, вечерта преди Сурваки се отличава с богата празнична обредност, която да осигури здраве и плодородие, берекет и благоденствие за всички. Това е втората кадена вечер от този цикъл празници.
Изключително внимание се отделя на богатата обредна трапеза с варено жито, обредна погача с пара, баница с пара и късмети от малки дрянови клонки с пъпки, наречени на здравето, късмета, къщата, богатството, нивята, лозята, домашните животни и пр. Тази трапеза е блажна и сред задължителните блюда са приготвените от коледното прасе пържоли, наденици, а в някои райони и пача от свинска глава, също – петел или пуйка с кисело зеле, различни мезета и деликатеси, салати и разядки, баклава, плодове, орехи, вино и т.н. На трапезата се слагат и запазените още от първото кадене сурово жито, орехи , свещ.
След като цялото семейство се събере около празничната трапеза, стопанката я прекадява с кръгови движения от ляво на дясно, за да прогони злите духове. Тази роля може да изпълни и най-възрастният в дома, който след това вдига високо питата, разчупва я и раздава на всеки поред. На когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Според народния обичай парата след това се откупува от стопанина, който я прибира в кесията си. След разделянето на питата всички започват да вечерят и във весело настроение да очакват настъпването на Новата година. Тя се посреща в 12-я час с наздравици с вино (в последните години – с шампанско) и поздравления за здраве и успехи. Стопанката завърта тавата с баницата (някъде се прави веднага след разчупването на погачата) три пъти отляво надясно, като всеки взема падналото се пред него парче с късмет. В последните години към дряновите пъпки (ако ги има), се прикрепя листче с нареченото и пожеланията са все по-нетрадиционни, но свързани с промените в нашия живот. Останалото от баницата се пази „ за Богородица“. Както трапезата на Бъдни вечер и тази срещу Сурваки не се раздига, а на сутринта орехите, недогорялата свещ и суровото жито се прибират отново, за да се сложат за трети път на Йордановден.
Най-характерният български новогодишен обичай е сурвакането, от където идва и името СУРВАКИ. Той е един жилав народен обичай, очакван от вички, целта на който е да се пожелае, пък и да се осигури здраве, благополучие и богатство на дома. Според традицията, в раните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат съседи и близки и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, богато украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, цветни вълнени конци, мъниста и др. Домакините ги даряват с малки подаръци, дребни пари, плодове и др.
