За насилие в българското семейство се възприема физическото насилие, останалите видове – психическо, емоционално, икономическо, сексуално, които причиняват страдание, се подценяват. Това е изводът от изследването „Домашното насилие в българското семейство“, направено по проект „Социалнопсихологическа биография на насилието в българското семейство и интерпретиране на етнопсихологическите особености спрямо европейските ценности и политики“. Проектът е тригодишен с бюджет от 85 162 евро. Средствата са от фонд „Активни граждани България“ с финансовата подкрепа на Европейското икономическо пространство. Реализира се от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ – Силистра, в партньорство с преподаватели и студенти от Великотърновския университет.
2800 анкети в 28-те области на страната и 700 интервюта във фокусни групи от 14 региона са направени от началото на проучването.
„Насилието е социален, психологически, демографски проблем и трябва да бъде разглеждан сериозно. В България липсва система за официална статистика както на агресията, така и на насилието. Това възпрепятства създаването на каквито и да било подредени и смислени политики във връзка с превенцията и противодействието на агресията и насилието. Налице са общи данни за страната, от които не е възможно да бъде изведено почти нищо като цел, стратегии, камо ли политика. Същото засяга и системата на социални услуги и служби. Липсата на официална статистика във всички области и от всички органи на изпълнителната власт води до несъвършени и частични изводи, които се правят на база данни на Министерството на вътрешните работи и се вземат предвид сигнали, които са подадени в районни управления на МВР. Това е проблем, тъй като сигналът е индикация за непоносимост и безпомощност. Споделянето на насилието е последна инстанция на насилствените взаимоотношения в семейството. Не е случайно, че в голямата част от проявите на насилие, които завършват със смърт на жертвата, липсват или са били налице еднократни актове на сигнализиране на конкретните органи“, се посочва в анализа на анкетите и интервютата.
Авторите на изследването правят конкретни предложения, насочени към образователната система, социалната политика, законодателната и изпълнителната власт и политическото говорене. Според тях трябва да се акцентира върху превенцията в най-ранна детска възраст, да се създаде единен административен и регулативен орган, който да координира превенцията и справянето с проблема, да се направят законодателни промени, съобразени с българската действителност, а политическото говорене да бъде изчистено от всякакъв език на омразата и провокации, които се базират на полов признак или представляват толериране на насилието.
Три документа, базирани на проучването, са издадени до момента – монография „Изследване на етнопсихологическите и културни особености на българското семейство в контекста на насилието, основано на пола“, наръчник „Ние сме с Вас“, насочен към работещите по проблема „домашно насилие“, и наръчник „Публични политики спрямо полово-ролевите стереотипи и нагласи, водещи до насилствени отношения в българското семейство“. Материалите са публикувани на интернет страницата www.ekaravelova.org.
Крайните продукти от изследването ще бъдат представени в Народното събрание и в Европейския парламент, където ще се проведе среща с Комисията по правата на жените FEEM.
Христина Георгиева и Галя Иванова от Женско сдружение „Екатерина Каравелова“ са координатори на проекта. В състава на експертния екип от Велико Търново участват проф. Велислава Чавдарова, проф. Красимира Петрова, доц. Иван Иванов и доц. Иван Стоянов.
