ЧОВЕКЪТ НЕ Е ДАДЕНОСТ, А ДОСТИЖИМОСТ!”
Ваклуш Толев
“Всеобщата декларация за правата на човека” е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 година. Идеята на Вáклуш Толев за включване в Хартата за правата на човека клауза за правата на душата е оригинален български принос в областта на общочовешкото право. Тя е прокламирана за първи път от него на 10 декември 1996-та в Пловдив. През следващата година на 9 декември той отново представя идеята в словото си “Страх, враг, анатема”.
Сдружение “Общество Път на Мъдростта” изпраща официално приветствие до Комисията по правата на човека към ООН по повод 50-годишнината от “Всеобщата декларация за правата на човека”. То включва и предложението на Вáклуш Толев да се премахне наказанието “анáтема” в уставите на религиите, както и прозвището “враг” като теза в социално-гражданските отношения. През 1999 година предложението е изпратено лично на Мери Робинсън – върховен комисар към Комисията за правата на човека към ООН. След него – още едно… Но до ден днешен отговор не е получен от нито една институция.
Всяка година около 10 декември Общество “Път на Мъдростта” кани гражданите и обществените организации да отбележат годишнината от “Всеобщата декларация за правата на човека” и припомня приноса на Ваклуш Толев и неговото предложение. Идеята беше представена тази година отново в София на 8 декември в къщата-музей „Борис Христов”. Среща се проведе още и в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен. Дискусия с водещ Тодор Димитров на тема „Пътят на Кундалини”събра вчера във Велико Търново участници от цялата страна. В Деня за защита правата на човека и неговата душа те разговаряха за Духа. Защото „душата без Бог е пленница на материята!”, казва Ваклуш Толев.
Днес наш гост е Румен Сейреков от Общество Път на Мъдростта, за да поговорим за правата на душата.
– Защо Хартата за правата на човека е толкова международно значим акт?
– Тя е един от първите опити за общочовешко обединяване около една значима идея. А това е безспорна тенденция, но искаща много време и усилия. Хартата за правата на човека е едно много голямо, много значимо достижение на човечеството. Нейната същност е толкова древна, че можем да я намерим преди повече от 5000 години в словата на Кришна, след това в бунта на Буда срещу кастовата система, ограничаваща човека. А безспорно и Моисеевият закон „Не убивай!“ също е защитност на правото на живот…Но колкото и да са древни, осъвременявани или съвременни идеите в Хартата за правата, винаги има място за усъвършенстване и това е дълг на човека.
– Кое налага като необходимост предложението на видния богослов, общественик и философ Ваклуш Толев?
– Налага го това, че днес човечеството не е същото – то се развива и усъвършенства своето законодателство, то е все по-съзнателно за своята душевност. А тя остава незащитена! До сега винаги се е защитавало тялото, а душевността – не. Но религиите дават достатъчно основание да се защитава и нещо друго освен тялото – душата, за която са единодушни, че е безсмъртна. Като довод за този пропуск се изтъква, че душата не била субстанциално зрима! А нима съвестта е субстанциална или зрима, че за нея е предвидена защита в Хартата?!И може би бъдещето ще ни постави пред една нова необходимост – законодателството да защитава не само душевността, но и духовността на човека…
– Всъщност “психе” в превод означава душа…Защо думи като „враг” и “анатема” могат да нанесат поражения върху човешкото мислене и човешката психика?
– Защото думата е енергия! Всяка дума носи в себе си колосална енергия, която може да бъде употребена и за добро, и за лошо. А безспорно психе е душа. … И ето един парадокс – науката не признава явно наличието на душата, а имаме психиатри и психиатрични заведения…Пораженията от тези две думи, от тези два термина, придобили гражданственост, са невидими, но безспорни! С прилагането на наказанието анáтема и понятието “враг” се накърнява душевността на този, към когото са отправени. Нашата църква, разделяйки се, също си нанесе взаимна анáтема и сега пораженията са налице. Както и последиците от реципрочната анатема между Католическата и Православната църква, които те преди десетилетия отмениха, още не са надживени…
Анáтемата е най-жестокото слово, употребено срещу духовната същност на човека. При това то се употребява от институцията, която е призвана да бъде неин бранител. С анатемата се препречва духовността и се нащърбява човешката душевност.
Терминът “враг” и до сега е врязан в социалността, въпреки че Христос разкрива цяла една философия с думите „Обичайте врага си!. Гражданските права гарантират свободата на словото, но не и защита от оскърблението да се нарича противникът с прозвището “враг”. Правната трактовка “противник” е допустима. Противникът е страна, с която си оспорвате разминаващи се гледища. Но “враг” е нещо съвършено различно – прозвището враг е клеймо върху личната душевност! И то петни повече този, който го отправя към друг. Враждуването е полярно и то, освен че носи много беди, най-много изхабява човека.
Всъщност този, който хората наричат “враг”, е нееволюирал наш брат. Тук е скрит дълбокият смисъл на тезата на г-н Толев, че “Няма зло, има нееволюирало добро!”, която той нарича бъдеща планетна социология, социология на Третото хилядолетие. „Обичай врага си !“ трябваше да смекчи човешката жестокост „Око за око, зъб за зъб!“ … Но как да се насилваш да обичаш някого, ако в съзнанието ти той стои като “враг”?! Човек може да враждува, казва Вáклуш Толев, но в себе си – докато победи, докато се възмогне – този двубой е неизбежен и потребен!
–Какъв е изходът, каква алтернатива предлага Ваклуш Толев?
– Вижте, Творецът не ни е създавал едни като врагове, други като приятели – това е човешка, но преодолима потреба… Вáклуш Толев дава нова идея, една нова формула за човешките взаимоотношения – “Няма враг, има събожник!” Събожничеството е идеята на Твореца! Всеки е събожник, защото всеки носи Неговото Дихание! И защото за Мирозданието, за Цялото “всеки е еднакво необходим!” А щом всеки е необходим и потребен на своето място, то заклеймяването му спира неговата възможност да еволюира “злото” си към добро. И така се затруднява пробудността на Диханието, вложено в човека.
– А дали у българина има почва за тези идеи…?
– Не само има, нещо повече – г-н Толев твърдеше, че няма друг народ, който може да приеме, понесе и осъществи идеите “Няма зло, има нееволюирало добро!” и “Няма враг, има събожник!” Българският народ, казваше той, е с най-чиста карма и аура и хилядолетия се е подготвял за тази мисия. И тези идеи той наричаше “болката, но и бъдещето на Третото хилядолетие.” Безспорно, “Всеобщата декларация за правата на човека” е едно голямо достижение на човечеството, но всеки българин трябва да знае, че когато ООН узаконява тези права на 10 декември 1948 година, в българската история тях вече ги има. Прабългарският тангризъм не е позволявал робство, а според чл. 61 от Търновската конституция всеки роб, независимо от пол, вяра и народност, става свободен, щом стъпи на българска територия! Затова ние смятаме, че почвата е налична и благодатна. Но тя трябва да бъде изорана и лехите да са подготвени, за да могат да приемат семената на бъдещето.
