Близо 900 находки бяха открити през археологически сезон 2022г. на крепостта Трапезица. Работата на терен започна през септември в източния и южния сектор на цитаделата. През октомври тепърва започва в трети сектор- северно от църква № 3 и в близост до съвременната музейната част. Д-р Стилян Иванов ще извърши геофизични проучвания. Теренът се изследва с помощта на проводник, по който тече 12 волта прав ток. По закона на Ом ще бъдат направени изчисления за аномалиите, чрез които се отчитат наличието или липсата на застрояване.
50 монети, 6 писала и монограм, който предстои да бъде разчетен, установи екипът на доц. Мирко Робов, проучващ източния сектор на Трапезица. Проучването бе фокусирано върху представителен комплекс до църква № 4, датиран от 40-те години на 13.век. Същият е функционирал до падането на Велико Търново. От откритите монети се съди, че е бил обитаван и в първите няколко години след 1393-а.
„Планировката на ансамбъла е уникална. Следва центричната планова схема, която познаваме от столичните манастири 12-14.век, но като устройство е по-различен от тях. Липсва западно монашеско крило. Това ни наведе на мисълта, че става въпрос за резиденция на висш духовник.“, поясни доц. Мирко Робов.
Комплексът има голяма кръстокуполна църква, трапезария с плочникова настилка, отоплителни съоръжения и западно крило, за което се предполага, че е функционирало като скрипторий. Скрипторият е място, където работят миниатюристи, калиграфи, преводачи, преписвачи. Едно от доказателствата за предназначението на крилото са 6-те открити писала. Писалото е средство за писане върху восък, поставен върху специално пригодена дъска. Предният му край е остър, а задният е затъпен, като служи за поправяне на грешки при писане.
От запад на ансамбъла е прикачена постройка с размери около 200кв.м. Върху нея е разположен алтернативен вход от обратната страна на комплекса.
Свидетелства за това как е изглеждал ансамбълът се откриват във Ватиканския препис на Манасиевата хроника, създаден в скриптория на Великата лавра „Света Богородица Одигитрия“. Миниатюра №2 представя Царевец наполовина, а Трапезица в цялост, като най-подробно е предаден секторът, в който се намира комплексът. От изток няма ограден зид, какъвто има на север, юг и запад. „Това показва, че с целия блясък на източната си фасада църквата се изправяла пред тези, които са гледали към Трапезица от основната столична крепост.“, поясни Мирко Робов.
Аналогично на съседния ансамбъл и този е свързан с централната част със специална алея. Тя е минавала по междинния скален венец между църква №13, която е с най-високо запазените стенописи, и църква №14. Оттам се е влизало във вход на тераса, изсечена в самата скала. Входът е с три аркови пояса. „Единия от тях открихме запазен на място. Поясите са носили солидна сводова конструкция, за което свидетелстват и големите бигорни блокове, които се намират при разкопките.“, обясни археологът. Портата е била украсена фасадно с керамо-пластични елементи- кръгли декоративни панички със зелена глазура.
На северната страница на портата, върху хоросановата мазилка има допоясно изображение на Исус Христос, до него са кръст със сакралната формула в междурамието на кръста и надпис „Исус Христос побеждава“. Портата е междинен етап в оформлението на комплекса през втората половина на 13.век, когато старият ограден зид е разрушен, а тя е добавена към него. Възможно е реконструкцията да е свързана с известно земетресение от същия период, допълни доц. Мирко Робов.
Интерес сред находките предизвиква откритият монограм „П Т λ λ“, който е отбелязан на обратната страна на сграфито дъно. Разчитането му предстои на следващ етап от работата на специалистите.
Повече от 800 находки, сред които около 500 монети- както български, така и чуждестранни, предмети на бита, украшения и по-малко въоръжение, откри екипът на доц. Деян Рабовянов, който проучва южния сектор на Трапезица. Работата на терен тази година включва изследване на жилищен квартал, който се намира до югозападната порта на Трапезица.
Кварталът е бил обитаван по време на Второто българско царство и в началото на 15.век, когато градът е вече превзет. Същата е датировката и на зданията, като някои са строени преди, а други след османското нашествие. Повечето сгради са с големи размери и са оформяли комплекси. Планировката тепърва ще се изяснява. Намерени са останки от керамичен корниз, което е рядко явление при разкопките във Велико Търново. Той е специално изработен за представителна църковна постройка. Открити са части от керамични и сграфито съдове.
Продължава и проучването на некропола до църква № 22, като са разкрити около 30 гроба. В един тях са намерени сребърен дамски пръстен с украса от перли и ставка от камък, както и сребърни копчета.
Археологическият сезон за доц. Рабовянов продължава и през идния месец. Тогава той ще води проучвания близо до Крумовград. Обектът е средновековна крепост, като са запазени 6-метровите й зидове. Специфичното при нея е, че липсват останки от Античността, каквито обикновено се наблюдават при другите крепости.
Диана Колева
