Оказва се, че Полтавска област, както и цяла Украйна имат особен принос за българската свобода. Десетки украински полкове, влезли в състава на Имперската армия през 1877-1878 г. В Полтава по това време е разквартирована Девета пехотна дивизия, в състава й влизат Бранския, Орловския, Селския и няколко други полкове, в които служели основно украинци. Те преминават Дунава и Шипка и са правени не едно и две изследвания, както за участието им в Освободителната война, така и за това къде са положени костите им.
По случай 100-годишнината от войната, украински учени правят обстойно изследване на полтавските архиви Според официалните данни около 976 офицери и подофицери само от Полтавска област са загинали в страната ни. Убити по време на бойните действия, или загинали от раните си след това. Основната част от тях служи в Брянски, Селски, Орловски, Воленски, Мински, Подолски, Севастополски, Херсонски, Терасполски полкове, сочат данните на „Полтавски губернски новости”. В архивните списъци от метричните книги на военновремената 67-ма болница, 634 войници, родени в Полтавска губерня, умират в лазарета по време на войната. Всички те са погребани в болничните гробища, които и до днес се намират в свищовското село Горна Студена. Осем Георгиевски кавалера от Полтавския кадетски корпус също се включват активно във военните действия. Всички тези данни са само за загиналите от побратимения на Велико Търново град. Много повече са загиналите от цяла Украйна, припомни за Общинското радио посланикът й Н. Пр. Микола Балтажи. Дипломатът подчерта, че украинци са и ген. Драгомиров, който командва първата пресякла Дунава дивизия при Свищов.
„Българското опълчение е било едно достойно опълчение и е воювало рамо до рамо с украинци и руснаци срещу общ противник. България и българите имат стотици хиляди примери, с които да се гордеят”, категоричен е Н.Пр. Микола Балтажи.
На снимката: Десантът при Свищов, художник Николай Дмитриев-Оренбургски, Wikipedia
