Библиотечни специалисти от Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ – Велико Търново осъществиха професионално работно посещение в Рейкявик, Исландия по програма Еразъм+. В рамките на визитата те посетиха няколко знакови културни института в града и се запознаха с утвърдени добри практики в областта на библиотечното дело, дигитализацията на фондовете и с управлението на съвременните информационни ресурси. Проведени бяха ползотворни срещи и дискусии с експерти, по време на които бяха обменени идеи и опит, приложими в ежедневната библиотечна практика.
„Поводът за посещението ни е проект, акредитиран за мобилност в образованието на възрастните. Основната идея на изпълнението на проекта в библиотеката е да се повишат уменията на библиотечните специалисти, да се повиши квалификацията им, да се обмени опит с европейските библиотеки и да се наблюдават добрите практики в Европа. С трима мои колеги посетихме Националната и университетска библиотека, градската библиотека в Рейкявик а също Домът на Вигдис, културен център и институт, посветен на езиците и културата, чийто директор е българката София Захова“, разказа Илиана Тодорова, библиотекар. По думите й, прави силно впечатление, че библиотеките имат силна социална роля – те са място за общностни инициативи, срещи и културни събития, което ги прави важен център в обществото.
„Националната библиотека на Исландия е едно от най-важните културни и научни учреждения в страната. Тя се намира в столицата Рейкявик и изпълнява двойна функция – както национална библиотека, така и университетска библиотека към Университета на Исландия. Националната библиотека се обединява с университетска библиотека през 1994 г., и днес тя е най-голямата в Исландия с над 1 милион единици – книги, ръкописи, карти, аудио и дигитални материали. Тя изпълнява ролята на депозитна, което означава, че съхранява почти всички произведения, публикувани в страната. Особено ценни са нейните колекции от средновековни и модерни ръкописи; исландска литература; научни издания и периодика и дигитализирани архиви и исторически документи“, посочи библиотечният специалист.
Библиотеката активно участва и в проекти за дигитализация, като предоставя онлайн достъп до вестници, книги и исторически материали. Особено се откроява Градска библиотека Grofin, която предлага съвременни пространства за учене, работа, срещи и културни събития. „Това е най-голямата библиотека в града. Освен нея има още седем филиала, но всички материали – книги, списания, музика и други – първо пристигат тук. Тук те се обработват и каталогизират, след което се разпределят в кутии и два пъти седмично се транспортират до останалите библиотеки. Основната сграда се намира в центъра, а другите са по-малки. Тази библиотека се отличава и с нещо друго – тук ежедневно се провеждат множество събития. Повечето от тях обаче не се организират от самата библиотека. Пространството е отворено за всички – всеки може да организира събитие, стига то да е в полза на обществото и да не е с търговска цел. Ползването на залите е безплатно. Библиотеката съдейства с организацията – осигурява маси, столове и техника, като например проектор, но самото съдържание и провеждане на събитието е отговорност на организаторите“, поясни още Илиана Тодорова.
Една от най-интересните инициативи на библиотеката е програмата за отдаване на картини под наем, реализирана в партньорство с художествена асоциация. Художници могат да изложат свои творби, а посетителите имат възможност да ги наемат срещу месечна такса. Ако решат да задържат картината и изплатят пълната ѝ стойност чрез месечни вноски, тя става тяхна собственост. Ако обаче се откажат, могат да я върнат, като губят само първата платена сума. Тази система е доста популярна, защото дава възможност на хората постепенно да придобият изкуство, което иначе не биха могли да си позволят.
Библиотеката предлага и безплатен достъп до компютри. Разпечатването на документи е платено, но на достъпни цени.
„Друга интересна услуга е т.нар. „библиотека за инструменти“, реализирана съвместно с организация от Рейкявик. Срещу годишна такса потребителите могат да заемат различни инструменти и уреди – например техника за събития, домакински уреди и други. Заемането е за кратък период, след което предметите се връщат. Системата е автоматизирана и лесна за използване, а след заплащане на членството заемането е безплатно. Съществува и „библиотека за семена“ – малък, но много интересен експеримент. В сътрудничество с общината се събират и съхраняват семена от различни растения. Хората могат да донесат свои семена или да вземат такива, които да засадят у дома. Организират се и работилници за събиране и обработка на семена, както и събития като „Фестивал на бъдещето“, по време на който е създаден календар за засаждане, съобразен с условията в Исландия. Този календар помага на хората да разберат кога и какво е най-подходящо да отглеждат“, допълни библиотекарят.
Библиотеката често организира и тематични изложби. Освен печатните книги, библиотеката предлага и дигитални ресурси. „Домът на Вигдис“ в Рейкявик също е модерен културен и образователен център, посветен на езиците и междукултурния диалог, и е част от университета на Исландия.Центърът носи името на Вигдис Финбогадорир, първата демократично избрана жена президент в света, заемала поста от 1980 до 1996 г. Тя е изключително известна личност в исландската и световната история.
Културният център насърчава изучаването на чужди езици, културния обмен между народите, научните изследвания в областта на хуманитарните науки. В него често се организират културни събития, изложби, литературни четения, срещи с учени и писатели. Сградата е модерна с много функционален дизайн, с модерни лекционни зали, конферентни помещения, обществени зони за срещи и събития.
„Посещението в исландските библиотеки беше изключително полезно и ползотворно. Полученият опит и знания ще допринесат за повишаване качеството на библиотечно-информационните услуги и за модернизацията на дейностите в библиотеката. Участието в обмяната допринесе за разширяване професионалните знания и умения, както и за създаване на контакти за бъдещо сътрудничество“, обобщи Илиана Тодорова.
Пътуването е реализирано по проект 2025-1-BG01-KA121-ADU-000334042, на програма „Еразъм+”.
