Любопитно

Библейски символи има по монети, сечени в началото на нашата ера

Библейски теми и християнска символика се срещат по антични монети, от дълбока древност, сподели за Общинското радио археологът Калоян Димов, възпитаник на ВТУ «Св. Св. Кирил и Методий».

Дълго преди появата на образа на Христос, християнски символи се срещат в множество монетни емисии, разказа той. Кръстът пък се появил върху множество римски бронзови монети, след като император Константин Велики го узаконил за официална религия в Империята. «Върху паричните знаци започнали да се изобразяват двама войници, които държали помежду си знаме – на него бил изобразен символът, известен като «Хризма», който всъщност представлява монограм на Христос», допълни Димов. Като посочи, че още преди признаването на новата религия, бронзови монети от времето на Император Септимий Север били отсечени с изображение на Ноевия ковчег. Те са създадени във фригийския град Апамея. Местното население вярвало, че легендарният

плавателен съд е акостирал по влизките възвишения, в края на потопа. Изказани са предположения, че композиционно сцената, в която Ной и съпругата му слизат от кораба, а над тях летят гарван и гълъб с маслинен клон в човката си, навярно е копирана от стенопис, който някога красял древния град. Без библейския кораб, старозаветната планина Арарат също е изобразявана върху паричните знаци векове още по-рано, уточнява младият археолог и нумизмат, като за пример сочи монетите на Тигран IV, владетел на Велика Армения, сечени между 2-ра година пр. Хр. и 1-ва година сл. Хр.

Приема се, че най-ранното изображение на Христос върху монети датира от 692 г. Юстиниан II го поставя върху златни солиди, сечени в Константинопол. Емисията се свързва с Трулския църковен събор от 691-692 г. В това ранно изображение, Спасителят е представен с дълга, вълниста коса и брада, благославящ с десницата си, а зад гърба му се вижда кръста, на който бил разпнат. С различни иконографски промени, изображението на Месията присъства върху множество средновековни парични знаци от Източната Римска империя, както и върху едни от най-масовите български средновековни монети, сечени през 14 в. от Цар Йоан Александър в Търново,

посочи Калоян Димов.

Снимки: Pixabay, личен архив