Образование

Атанас Тодоров: Идеите извеждат мисълта в творчество с даровете на интуицията

Николай Кънчевски, ученик в 9-ти клас в Американския колеж „Аркус“ във Велико Търново, е тазгодишният носител на награда „Логос“ за най-творчески софтуерен проект за ученици. Наградата включва специален плакет и годишна стипендия от 4200 лв. За идеята разговаряме с Атанас Тодоров от фирма lexoro, която е инициатор и основен спонсор.

Атанас Тодоров е софтуерен архитект с повече от 20 години опит в разработката на софтуер. Завършва Информатика във Великотърновския университет. Понастоящем е ИТ директор на българското подразделение на lexoro – немска компания, специализирана в разработка на софтуер във високо регулируеми среди.

– Г-н Тодоров, това е второто издание на наградата „Логос“ за най-творчески софтуерен проект за ученици. Какво е новото този път?

Първият проект беше пилотен и включваше едно училище. За тази година решихме да поканим още три училища, които да участват в инициативата. Така освен Математическата гимназия във Велико Търново поканихме Американския колеж „Аркус“, Математическата гимназия в Габрово, както и СУ „Иван Момчилов“ в град Елена. Разбира се, след преценка на техния профил и специалности.

– Как избирате носителя на наградата?

– Всеки от учениците, решил да участва, има около 6 месеца да разработи свой софтуерен проект. Няма категории и ограничения – засега няма и възрастови ограничения, достатъчно е ученикът да е редовно учащ и да е направил проекта си самостоятелно. Няма значение и какъв програмен език е използван. За нас е важно да насърчим не толкова състезателния елемент, а творческия. Образно казано: имате достатъчно време – нека видим какво енергията ви ще сътвори.

Носителят на наградата се определя от смесена комисия от учители и експерти от lexoro. Поканихме по един представител от всяко училище. Всеки от представените проекти се оценява по 4 критерия – иновативност, обхват, качество на реализация и ниво на представяне. Даваме на иновативността по-висока тежест, защото в края на краищата тя крие евристичността. Разбира се, и качеството на реализация е важно, и представянето. Едното е индикация доколко създаденото е работещо и може да се развива, другото е белег как ученикът живее и представя идеята си.

– Какви проекти имаше този път?

– Игри, образователни и помощни сайтове, графични енджини. Освен web приложения имаше и класически desktop приложения, конзолни апликации… Изумително е човек да види какво може да създаде една талантлива душа за няколко месеца. Естествено, игрите бяха внимателно тествани от комисията.

– Кой проект в края на краищата победи?

– Без материална награда на този етап не може. Макар че за мен всеки от учениците е победител. Участието е безспорно – както и реално изработените качества в пътя на това участие: търпение, методичност, проницателност, възможност да създадеш нещо, което творческите ти очи виждат – да го направиш плът. Защото не е достатъчна само идеята – роденото, ако не бъде въплътено, не създава вибрация за развитие. Така че предизвикателството беше не само да имат идея, но и как да я реализират. Интересен факт беше, че много от учениците бяха разучавали изцяло нови за тях технологии и езици за програмиране, за да реализират това, което са имали като виждане. Това е път на будност – да знаеш, че не знаеш и да търсиш, за да знаеш.

Носител на награда „Логос“ за най-творчески софтуерен проект за 2023 година стана Николай Кънчевски, ученик в 9-ти клас в Американския колеж „Аркус“. Той представи проекта си Sierra Engine – графичен енджин, написан на C++, базиран на Vulkan API – един от най-авангардните програмни интерфейси за 3D графика и игри в момента.

– Кое беше особеното в този проект?

– Почти всичко. Николай, който е на 15 години, беше създал една малка институция. Беше разработил своя абстракция над съществуващия графичен енджин, която позволява по-лесна разработка на 3D модели. Целият проект бе професионално направен, със съответното описание и документация. По време на представянето, на въпрос от наша страна защо е решил да направи подобно нещо, той отговори, че Vulkan API (който се разработва от един от големите консорциуми) е бърз, но не му е удобен и затова е решил да създаде абстракция над него. Отговорите, които даваше, показваха познаване на обектно-ориентирано програмиране (което се учи доста по-късно) и дори архитектурно мислене. Стилът на сорс кода му издаваше една, бих казал, особена подреденост на съзнанието. Обикновено на тази възраст учениците пишат програмата си в един или в няколко файла и после се чудят как да разплетат конците – тя става като един Гордиев възел. А тук имахме една добре организирана система в подсистеми, всяка със своята отговорност и отношения. В края на краищата едно софтуерно приложение не е само код, то е и ментална конструкция, на която вдъхваш живот. И трябва добре да знаеш как да изградиш отделните подсистеми, какви отговорности да им предоставиш, какво да е вътрешното законодателство и т. н. Така че неговият проект събра най-много точки.

– Имаше ли други награди?

– Комисията реши да връчи две допълнителни награди – без да създава класации – два таблета висок клас на Рая Цончева и Делян Бойчев от Математическата гимназия във Велико Търново.

Рая беше създала образователен сайт за деца, като обучението става чрез игри. Беше преценила не само категориите игри според това коя за кой клас е, но и цветовете, имената… Една приложена идея може да не е съвършена, но е будност в пътя към съвършенството. И като цяло подходът на Рая издаваше една грижа за най-малките, а това е душевен усет и педагогически афинитет.

А Делян представи разработен от него AI алгоритъм за компютърно зрение. Бих казал, на ниво научна разработка – с теория, с обосновка, с анализ на резултатите. Комисията беше изключително впечатлена от знанията му в областта на невронните мрежи и компютърното зрение – а говорим за ученик в средно училище. Мисля, че дискусията с него продължи почти час.

Въпреки че имаше предварителен регламент за време, по-скоро учениците определяха ограничението си. В един момент те самите почнаха да задават въпроси и ние станахме леко излишни.

– Как мислите да развивате тази инициатива в бъдеще?

– Вероятно с покана към други училища, може би и към други компании. Важното е тя да няма толкова състезателен характер (разбира се, без този елемент не може), а да насърчава и извежда творчество. Това е и смисълът на самата дума „Логос“. Символ на творческото начало, на творческото съзнание – Словото…

– Трудно ли е човек да бъде програмист в днешно време?

– Трябва да се запазва йерархията, когато се оценява. Едва ли в миналото е било по-лесно, когато са кодирали върху хартия. Еволюцията на езиците за програмиране тук е показателна. Преди десетилетия казвахме на компютъра какво да прави на език, по-близък до него – с нули и единици, с команди и мнемонични кодове (още ги има). След това дойдоха структурните езици, после обектно-ориентираните, функционалните… – с които можеш да строиш абстракции и да развиваш самите изразни средства. Сега езиците за програмиране са по-близки до човешките. Кодът стана по-абстрактен и по-афористичен – с малко може да кажеш повече. Това позволява и на самия разработчик да мисли в други нива, да създава други инструменти и компоненти. Буквално – да проектира ментални институции с техните структури и отговорности, да вижда къде са проблемните части, как могат да бъдат подобрявани и на какъв етап. В общи линии няма ограничения – могат да се проектират произволни закони и материя. Въпросът е в полезността.

От друга страна разработката на софтуер е по-лесна отвсякога – има огромен брой готови платформи и среди. И е малко като Вавилонската кула – всеки говори на различен език и понякога трудно се разбират. Така че зависи от йерархията на софтуера и от психологията на разработчика.

– Какво според вас ще е програмирането в бъдеще?

– Бъдещето има една естествена посока – да програмира реалности, а езиците за програмиране да стават сътворителни. Сега има материализирана „мисъл“ в роботите – могат да работят вместо нас. Но още древните митологии са ни оставили подобна тайна: богът на огъня и занаятите – Хефест, задвижва ковачницата си с думи. Не с ръце, а с думи – със слово. „Работи!“ – и то работи… Да, легенда е. Историята понякога си служи с легенди, за да извини ума ни, че не може да улови още всички тайни. Така че бъдещето на програмирането е едно: Да бъде – и биде.

Не е въпрос на футуристичност, а на епохи. Образците са налице. Летящото килимче беше алегория, сега има самолети и дронове. И едва ли ще е толкова важно колко добре човек познава технологията или колко специализиран ум има – важно е каква идея има и колко ясно вижда това, което иска да сътвори.

– Какво мислите за изкуствения интелект? Напоследък се говори доста за него – ще замени ли той човека?

– Естествено е човекът да иска да пресъздаде себе си – в него е вложена творческа сила. Съзнателно или не, отдавна се опитваме да създадем изкуствен Адам. Изучаваме как работи човешкият мозък, разработваме невронни мрежи, генетични алгоритми; роботите на Boston Dynamics станаха доста пъргави, дори танцуват. В края на краищата науката не може да свърши с експеримента, нужна е и евристика – умът да бъде осенен с проницанието на мъдростта и да ражда нови идеи. Но нови – не да отразява зримото само. Тук е смисълът на науката – да освобождава сили за бъдеще.

Човекът не може да бъде заменен, но той е в състояние да променя всичко. Разбира се, с отговорност и преценка за бъдеще. В миналото е имало телефонисти, сега има мобилни оператори; сега има големи кол центрове – в бъдеще не е задължително да бъдат реални… Изкуственият интелект ще освобождава от рутинност, за да се извежда естественият в творчество. А че въпросът е многомерен – така е. Ще има нужда от регулации, от механизми за индикация на автоматично генерирано съдържание, вероятно от нов тип законодателство и защита на душевното развитие – защото то е същностното… Това е част от една нова социология.

Във всеки случай бъдещето не е технологично, а творческо. Цивилизацията е само услуга на културата (някои мислят, че е обратно – не е така). Това е и смисълът на нашата малка инициатива за най-творчески софтуерен проект за ученици – да извежда ума в творчество с начеващите дарове на интуицията.

Изкуственият интелект ще си остане изкуствен – той няма съзнание, защото съзнанието е посредник между мислене и наблюдение. Но естественият трябва да бъде осветяван от интуиция и възземан във въображение, за да ражда нови идеи и прозрения. Човекът е роден, за да бъде творец – това е предназначението му. А дали ще е с философия, изкуство, наука… – нека събужда всички лъчи в себе си. Тогава няма да се страхува от утрешния ден, защото той е, който ще го осветява.