„В лято 6738 (1230 г.), индикт 3,
аз Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите,
син на стария Асен,
издигнах от основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици…“
Колона с надпис на цар Йоан Асен II
22 март е денят, в който си спомняме не само за славното минало на Втората българска държава, но и за хилядите творци и интелектуалци, които старопрестолния град е дал на страната и света. Архитект Теофил Теофилов (1944-2008), автор на редица възстановки на културни паметници, безспорно е един от тях. От любов към Велико Търново, даром създава плановете на църквата „Възркесение Христово“ на руските гробища и университетския храм „Св. Патриарх Евтимий“. Негов е проектът и на обновената историческа църква „Св. 40 мъченици“, която „възкръсна“ от руините си след близо половинвековни противоречия между институциите.
„След 32 години разсъждения и мъдрувания в Министерството на културата и Съвета за опазване на паметниците ескпертите узряват за истината, че „Св. 40 мъченици“ е
изгубила автентиката и очарованието си“, пише историкът проф. Божидар Димитров в уводните думи на сборника със статии на арх. Теофилов „Църквата Св. 40 мъченици и манастирът Великата лавра в християнското храмово строителство на Търново“.
Спомен за бащата и човека, който не спираше да се труди и да съгражда – споделя неговата дъщеря – изкуствоведът доц. Марина Теофилова.
Всеки, срещнал някога арх. Теофилов е запазил красив спомен за личността му, необикновеното му чувство за хумор и талантът увлекателно да разказва пленяващи истории. Една от тях сподели наш слушател. Малко след катастрофалното земетресение в Свищов, преди повече от 40 години, лек трус залюлял тогава все още новопостроените сгради около Нова болница. Десетки уплашени търновци се втурнали надолу по стълбищата, а пред блока – сред множеството се включил и самият архитект, който живеел наблизо. Посрещнал хората с усмивка, побързал да ги успокои и лично гарантирал сигурността на домовете им, които проектирал с най-съвременни похвати, придобити на специализация в чужбина. Ето и коментара на доц. Теофилова:
