Освен празник на виното и на влюбените 14 февруари е Ден на археолога.
Именитият търновски археолог проф. Христо Вачев посреща професионалния си празник с нова книга. Изданието е в съавторство с проф. Николай Овчаров и представя петгодишните проучвания на двамата учени в манастира „Свети равноапостоли Петър и Павел“. „Винаги има емоция и тръпка. В този ден човек си прави ретроспекция какво е свършил от празник до празник. Започва да гради творческите си планове за следващия археологически сезон, който чака с нетърпение, защото нашата работа е разделена на две части – едната е моментът на откриване на находката, а другата – истинската научна работа в кабинета, когато останеш насаме с материала, изчистваш емоциите си и хладнокръвно и спокойно започваш да оглеждаш това, което си открил, за да го разположиш в историческото пространство“, каза пред Общинското радио проф. Вачев.
Той е роден в Горна Оряховица. Завършва „История“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1985 г. По това време във висшето училище не се изучава специалност Археология. Студентите слушат лекции по предмета само в първи курс, но е имало специализирани курсове по археология, водени от най-добрите български археолози и изкуствоведи. „Привлякоха ме тайнствеността и романтиката в науката и, когато завърших, избрах професионалния път на археолога“, сподели изследователят. Постъпва на работа в тогавашния Окръжен музей като уредник. Включен е в екип, който проучва един от секторите на хълма Царевец. По-късно сбъдва студентската си мечта, като прави първите си самостоятелни археологически разкопки в Арбанаси и проучва т.нар. „тъмни векове“ от българската история – XV, XVI, XVII век..
Следват проучвания с проф. Николай Овчаров на Перперикон и в средновековния манастир „Свети равноапостоли Петър и Павел“, Арменската и Дубровнишката църкви. От седем археологически сезона усилията му са насочени към разкриването и проучването на манастира „Успение на св. Богородица“ в търновския кв. Френкхисар, където работи с Илиян Петракиев.
„Археологическият обект е считан за сериозно научно откритие, защото за него се знаеше само по писмени извори, но никой не беше го локализирал. На базата на анализ на писмените извори, които не са в кой знае какво количество – мисля, че сравнително точно определихме мястото, където трябва да започнем археологическите проучвания и още на първата година пред нас се разкриха руините на великолепна средновековна църква, в която, както сочат писмените извори, е служил Патриарх Евтимий и в която са гробове на представители на висшата българска аристокрация и на висши църковни дейци. Оказа се, че изградената средновековна църква е построена върху руините на ранновизантийска базилика, издигната в периода V – VI век. Това онаследява култово място и споменът за това култово място се е запазил в продължение на векове. Но още по-голямата ни изненада беше, когато слязохме в най-долните пластове на проучванията и попаднахме на погребални съоръжения от тракийската епоха. При проучванията на много мои колеги на Царевец, в крайречната ивица на Янтра са откривани и продължават да се откриват артефакти, които са от времето на траките, но към днешна дата в Търново не беше открит нито един гроб или погребално съоръжение, свързано с живота на траките. За наша голяма радост попаднахме точно на такива съоръжения, което означава, че още от IV век преди Христа на това място е имало живот. Работата продължава и се надявам да приключим с публикуване на монография, защото въпросът не е само да изваждаме предметите от земята, а те да станат достояние на обществото“, отбеляза археологът
Професор Хитко Вачев е първият учен с цялостно проучване на католическото храмово строителство у нас през XV до XVII век, носител е на наградата „Златен грифон“ на Министерството на културата, член е на Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България“, Почетен гражданин на Горна Оряховица /2020/.
Снимка – Фейсбук
