В Деня на народните будители – 1 ноември, доц. д-р Светла Атанасова от Регионален исторически музей – Велико Търново ще гостува на жителите на село Арбанаси. По повод празника в 11 часа, в салона на Народно читалище „Иларион Драгостинов“, тя ще изнесе лекция на тема: „Арбанашките търговци през XVII – XVIII в. Народополезна дейност“. След срещата-разговор, участниците ще положат цветя на признателност към своите предци на всички паметни знаци в с. Арбанаси.
Благотворителните инициативи на арбанашките търговци през XVII – XVIII век в полза на селището или християнската общност са базирани на дълбоко осъзната потребност за общественополезни дела. Кратки свидетелства за благородните прояви са запечатани в ктиторските надписи на християнските храмове, в църковните книги и османотурските документи от XVII в.
След благодетелите се нареждат арбанашкият първенец х. Нико Култукли и неговата съпруга, които даряват средства за изографисването на строящия се храм „Св. арх. Михаил и Гавраил.” Благочестивият ктитор Хаджи Георгу от Арбанаси дарява средства за обновлението на храма „Рождество Христово” през 1649 г. Никос Мучос дарява за храма „Рождество Христово” Евангелие на гръцки език, със сребърен обков, отпечатано в Италия през 1688 г.
Арбанашките търговци не остават безучастни към освободителните движения на българите срещу чуждата османска власт. През 1689 г. 52-ма търговци от Арбанаси с установени практики в Полша и Унгария закупуват и внасят оръжие в селището за подготовката на въстание в Търновския край.
Досегът с европейските народи засилва стремежът към културно обогатяване, национално обособяване и благотворителна дейност. Показателни са примерите за направени дарения за изграждането на православни църкви в Бунгарт, Сибиу и Брашов. Богатите жители на Арбанаси са двигателите за социалния и икономически напредък на християнската общност. В същото време те се явяват мощен фактор за разрастването на мащабите на балканската търговия.
Народополезната дейност на знатните жители от Арбанаси през XVIII век е документирана в приписки към богослужебни книги, ктиторски текстове и каменни надгробия. Благородните инициативи на дарителите са свързани със строежи и благоукрасяване на храмове, с дарени средства за развитие на образованието и просвещението.
Дарители на арбанашката църква „Св. Никола” и прилежащия манастир през 1746 г. се явяват Григорий Буниу, Елефтер, Ангел и Иван. Стаму и Марад от Арбанаси даряват средства през 1730 г. за изработката на бронзов полюлей в мъжкото отделение на църквата „Рождество Христово. За същата църква арбанашкият търговец х. Кириаки Смучот дарява сребърно кандило през 1735 г., а Димитър Константин Скутар и Константин Иванов Скутар даряват сребърни, красиво изработени кандила за женското отделение през 1774 г. Атанасий Антониу подарява декемврийски миней за богослужението през 1776 г. Заможните жители на Арбанаси кир Недялко, Димитриу, кир Тодор и Тодоран даряват средства за стенописването на църквата „Св. Георги” през 1710 г. Хрисохос Косандиус е дарител на църквата „Св. Атанасий” през 1714 г. Дарители и ктитори на храма „Св. Димитър” са представители на фамилията Болеца. На една от надгробните плочи се чете името „Болеца” поклонник, починал през 1718 г. Върху друго каменно надгробие стои надписа „Змарайда от рода на Болеца,” починала през 1785 г. През 1720 г. Янис Нину от Арванитохори дарява пари за Божи гроб и т. н.
Влашката аристокрация също подпомага със средства развитието на учебното дело и разрастването на просвещението сред заможните слоеве на Арбанаси. Щедри дарения за поддръжка на църкви и манастири правят Стефан Кантакузен и Александър Бранковияну. Сред епитропите – членове на училищното настоятелство фигурират заможните търговци Янаки Оче, Атанасие Антониу, Константин Диаманди и Параскева хаджи Гец. Възрожденският търговец хаджи Кириаки Смучот всяка година на Великден и Рождество Христово изпраща от Букурещ няколко коли с платове, дрехи и обувки за нуждите на по-бедните жители на Арбанаси.
Щедрите дарителски жестове в полза на християнската общност отреждат важна роля на търговското съсловие, като първите радетели за просвещение, духовност и модерно образование.
Доц. д-р Светла Атанасова –
Регионален исторически музей – Велико Търново
