Съд

Апелативният съд потвърди присъда по дело за убийството на двама съпрузи в село Богданчовци

Със свое решение по ВНОХД 194/2020 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди изцяло присъда на Окръжен съд – Габрово постановена по НОХД 75/2019 г., с която подсъдимият Веселин Н. Н. от с. Богданчовци е признат за виновен в това, че в периода 10.07.2017-11.08.2017 г., в гр. Габрово и в гр. Велико Търново, като подбудител и помагач, в съучастие с Лъчезар Й. П. (р. 1963г.) от гр. София, действащ като извършител, склонил Лъчезар Й. П. да умъртви съседите му Еленка С. С. (р. 1956г.) и Илия Д. С. (р. 1947г.), живущи в с. Богданчовци, Община Габрово /да ги премахне, да ги унищожи, да ги няма/, като за това обещал сумата от 25 000 евро и му дал чрез П. П. Г. сумата от 9735 лева и като помагач улеснил Лъчезар Й. П., като го завел в с. Богданчовци и му показал къщата, в която живеели Еленка С. и Илия С. като Лъчезар Й. П., на 11.08.2017 г. предумишлено умъртвил повече от едно лице – Еленка и Илия С., чрез използване на огнестрелно оръжие и след деянието Веселин И. изплатил на извършителя останалата част от уговорената сума – 39 116 лева, чрез превод, извършен от П. П. Г., поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 4 и т. 9, вр. чл. 115 , вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 от НК и чл. 54 от НК, първоинстанционният съд го осъдил на 20 години лишаване от свобода за това деяние.

Със същата присъда, подсъдимият е бил признат за виновен и в това, че в периода 10.07.2017 г – 11.08.2017 г., в гр. Габрово и гр. Велико Търново, като подбудител и помагач, в съучастие с Лъчезар Й. П. – действащ като извършител, склонил последния да унищожи /да се срине/ чужд недвижим имот – къщата на Еленка и Илия С. в с. Богданчовци, като за това му като за това обещал сумата от 25 000 евро и му дал чрез П. П. Г. сумата от 9735 лева и като помагач улеснил Лъчезар Й. П., като го завел в с. Богданчовци и му показал къщата, в която живеели Еленка С. и Илия С. като Лъчезар Й. П., на 11.08.2017 г. във времето от 02.27 до 03.51 ч. предумишлено запалил къщата, която била със значителна стойност – 19 200 лева и чужди движими вещи със значителна стойност – 16 783 лв., представляващи битова техника, мебели, посуда, пари и др., намиращи се в жилищата сграда, или всичко на обща стойност 35 983 лева, като след деянието, Веселин И. изплатил на Лъчезар П. останалата част от уговорената сума, чрез превод от П. П. Г.

На основание чл. 216 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 и чл. 54 от НК, Окръжен съд – Русе осъдил подсъдимия на 5 години лишаване от свобода за това деяние.

На основание чл. 23 ал. 1 от НК, първоинстанционният съд определил едно общо наказание за подсъдимия измежду определените за двете деяния, а именно 20 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.

Окръжен съд – Габрово е признал подсъдимия за невинен по повдигнатите му от Прокуратурата обвинения за престъпления по чл. 339 от НК и чл. 330 от НК.

Подсъдимият е осъден и да заплати на Д. И. С. и З. И. С. по 400 000 лева на всеки от тях като обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на родителите им, настъпила в резултат на престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 4 от НК.

Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивни жалби от тримата защитници на подсъдимия. Наведени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на постановената присъда, като се постанови нова такава, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията за извършени престъпления. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Делото е разгледано от състав на Апелативен съд – Велико Търново в открити заседания на 3 август 2020 г. и 2 ноември 2020 г. и обявено за решаване.

След обсъждане на наведените оплаквания в подадените жалби, становищата на страните, подробен анализ на събраните по делото доказателства и цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд е стигнал до извода, че жалбите следва да бъдат оставени без уважение. При установената от него фактическа обстановка и изведени въз основа на нея фактически констатации въззивният съд приема, че подсъдимият Веселин И. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.116, ал.1, т.4 пр.последно и т.9 във вр. с чл.115 във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК.

По отношение на определените за отделните деяния наказания, както и определеното общо наказание по реда на чл. 23 от НК, въззивният съд намира, че те са правилно определени от ОС-Габрово, като са взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и в максимална степен биха довели до реализиране на генералната и специалната превенция, както и до постигане на целите, визирани в чл. 36 от НК.

По отношение на гражданско-осъдителната част, въззивният съд намира, че ОС-Габрово правилно е уважил предявените искове в пълния им претендиран размер. Същите следва да се заплатят от подсъдимия ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Решението на Апелативен съд – Велико Търново подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.