Антоновден е посветен на Св. преподобни Антоний Велики – първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм.
На 17 януари всяка година честваме Антоновден, наричан още Лелин ден и Чумин ден, тъй като дедите ни считали, че празнувайки деня на Св. Антоний и спазвайки обичаите, ще предпазят дома и семейството си от чумата, наричана някога лелята, и от шарката.
В народните поверия това е и денят, в който се раждат всички болести и жените не трябва да работят, да не предат и шият, да не готвят свинско и варива – особено леща и боб, на които прилича обривът при шарка, за да държат болестите далеч от дома си, както и да не светят лампите, за да не ги видят болестите.
Освен забрана за приготвяне и консумация на определени ястия, в народните традиции и обичаи има и такива, които традиционно се приготвят и поднасят от домакините, за да умилостивят чумата и тя да не влезне в дома им.
Сред задължителните ястия, които бабите ни приготвяли на Антоновден, била пълнената кокошка с булгур. Правили се курбани, за да се омилостивят болестите и, за да останат здрави всички в семейството. Задължителни на трапезата били и содените питки. Една от тях домакините оставяли на тавана на къщата си за чумата, за да остане и тя там и да не влезе в дома. Другите питки се раздавали за здраве, намазани с мед.
Любопитен момент бил надупчването на содените питки с вилица – традиция, която жените в семейството спазвали, за да не надупчи шарката децата им. Сред ястията, които се приготвят на Антоновден, е и тутманикът със сирене, бърканата баница с яйца и сирене и пълненото пиле с кисело зеле.
На Антоновден празнуват своя имен ден Антон, Андон, Антоан, Антоанела, Антоанета, Антони(Й), Антония, Антонина, Дона, Доника, Донка, Доньо, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тотка и др.