Любопитно Спорт

Анонимен фен посвети ода на „Етър”

Само ден след 169-та годишнина от рождението на Патриарха на българската литература, анонимен фен, вдъхновен от Иванвазовата ода „Опълченците на Шипка”, сътвори стихотворение, посветено на виолетовия тим. Текстът, постъпи на имейла на радиото, без посочено име на автора. Ето откъс от него:

 ФУТБОЛИСТИТЕ НА „ЕТЪР“ 

О, „Ивайло“!

Час вече младите играчи
как голове вкарват. Търновски викачи
трепетно повтарят на мача ревът.
Атаки страхотни! Дванайсетий път
в мрежата се спира топката красива
и възторжено вика публика дива.
Голове след голове! Атаки след атаки!
Треньорът на „Етър“ заиграва сиртаки
и вика: „Давайте, момчета! Гостите не са опасни!“
И следват пасове отлични и удари прекрасни…
На „Ивайло“ в лилаво обля се всеки метър
и публиката заскандира: „Само Етър!“
„Етър“ атакува и се защитава геройски и с ред –
всеки гледа да не бъде само напред,
но да плете и комбинации, и точно да подава,
и голове положения с всеотдайност да създава.
Етърци ликуват! А гостите реват
и бясно налитат, припадат и мрат –
бяха като тигри, а сега са като овци…
Много силно днес играят етърци-орловци!
Болярските лъвове тичат надлъж и нашир –
топката владеят навсякъде и безспир!
Два часа атакуват и резултатът си иде –

от всякъде взорът само етърци види!
Но съдията футболен и днес е против тях –
нечестно свири той и с много страх!
Публиката „благославя“ го безкрай:

„Съдията, съдията, съдията … (Той си знай!)“
И изсвири съдията последния сигнал!
Треньорът на „Етър“, като истински маршал,
ревна гороломно: „Млади етърци,
венчайте Търново с лаврови венци!

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ „Ивайло“, щом мач се захваща,
спомня тез години бурни, шуми и препраща
славата им дивна като някой ек
от стадион на стадион и от век на век!