Той работи в библиотеката, но не е библиотекар. Той е чужденец, но може да се каже, че е и българин вече – прихванал е от доброто чувство за хумор на нашенеца и обича да пие ракия. Той не е професионален танцьор, но е добър хореограф на народни хора. Той е Анди Ричардс – един британец във Велико Търново. На 43 години е. Родом от Уелс. Женен за българка. Има две деца. Разработва уеб сайтове.
От 15 години живее в България, а от 12 години е със семейството си в старата столица. От около 5 години негово работното място е читалнята на библиотеката, но не работи като библиотекар, само използва пространството там!
„Аз разработвам уеб сайтове и опитвах да работя от вкъщи, но не се получи. Разсейвам се от децата, от съпругата и вместо да работя пълноценно 8 часа, аз работих по 4-5 часа. Исках промяна и усещането, че отивам на работа. Така открих читалнята на библиотеката. Аз и без това съм неин читател от години. Харесах стаята, голяма, просторна и можех да работя с компютър там. Тихо, спокойно. Директорката ми позволи, а и си имам колеги – библиотекарите“, усмихнато обяснява Анди.
Той говори добре български език. Изкарва интензивен курс в Софийския университет. Тогава, 2009 година се запознава и със съпругата си.
„Избрахме Велико Търново по две причини. Първата е, че когато сестра ми дойде да гости в България, посетихме Велико Търново и се очаровахме от него. Толкова красив и живописен град! Влюбих се в него! Втората причина е, че на съпругата ми родителите живеят в Долна Оряховица и ще са наблизо да помагат с оглеждането на децата. А и всяка неделя вече ние ходим на гости на баба, която прави най-вкусната баница“, разказва британецът, който е почти натурализиран българин, защото се е научил да пие умерено ракия и то всяка вечер.
„Научих се да пия ракия, нямаше как. Като ходих на гости при родителите на съпругата ми, баща й все ме подканяше да се почерпим, защото има хубава домашна ракия. За нас, във Великобритания я е странно да пием твърд алкохол със салата, а и имаме традиция да пием само петък и събота, а вие пиете всяка вечер, с повече мярка. Сега не мога да ям салата, без да пия ракия. Моята съпруга казва, че именно за това не си е избрала българин, а сега аз даже съм станал по-зле“, смее се Анди.
Благодарение на него от няколко месеца сайтът на библиотеката е обновен. Има нова, по-модерна визия, с доста повече услуги и дигитални формуляри. По-лесен и полезен за ползвателите му. Най-вече достъпен за всякакви мобилни устройства. Има и нова секция за всички служители с техни снимки и информация за тях.
„Освен работата, аз се занимавам и с група по народни танци от 4 години. Всяка сряда се събираме с чужденци и разучаваме нови стъпки. 20 души сме. Идеята е да ги запознавам с българската култура. Чужденците много ценят танците, наслаждават им се и се забавляват. Започнахме с професионална хореографка, след време трябваше да я заместя и така си и останах само аз“, допълва Ричардс.
И тъй като е неуморен, решава да организира и инициативата за „Езиков обмен“. Българи говорят на английски език и го учат същевременно, заедно с чужденци, които пък учат и практикуват български.
„Ние не учим граматика в училище, а вие доста наблягате на нея в училище. Затова и не мога да обяснявам правилата на родния ми език. В същото време ме помолиха за уроци по българки език. Реших да намеря начин да си помагаме взаимно“, уточнява Анди и допълва още една фрапираща разлика между нас и родината си. Докато тук, у нас черпим околните за различни поводи и празници, в родината му е обратното – рожденикът не прави разходи. Негови приятели го черпят или му дават пари в пликове. „Искам да празнувам моя тип празник в България и другите да ми дават подаръци“, умело се шегува уелсецът, който смята гостоприемството на българина за една от най-добрите му черти.
Българите, които искат да практикуват английския си могат да се присъединят към езиковия обмен всеки понеделник: https://www.facebook.com/groups/vtlanguagepractice.
Кремена Крумова – Попова
