Дарителската воля на Ангел и Мария Попови, предоставена за Общинското радио от Сдружение „Български дарителски форум”, може да чуете в прикачения файл:
Професионалната гимназия по строителство и архитектура в старопрестолния град носи името на един от бележитите търновски общественици – крупния индустриалец Ангел Попов, роден в годината на Велчова завера, в свещеническо семейство.
На 20-годишна възраст се пробва като шивач, но бързо се отказва от занаята. Шест години по-късно започва да търгува копринени буби за Италия и в следващите 5 години живее във Верона. Създава производство на коприна в родното Търново, но годините са усилни и българската коприна не успява да се наложи на европейския пазар. Преобразува фабриката в землището на Килифарево в предприятие за производство на хартия, амбалаж и мукава. Пазарът отново се оказва слаб, производството спира, продукция е продадена на безценица, а Ангел Попов остава напълно разорен. На бунището в Търново, намирало се тогава в близост до сегашната поща, случайно намира стара книга за механизирано производство на брашно. С ортаци и пари назаем, Попов се заема с производство на бели брашна, закупува машини от Будапеща и след преустройство на помещенията отваря нова фабрика. Идва Освобождението, скоро след това Попов става народен представител и с привилегии от Народното събрание и започва производство на макарони и фиде в старото фабрично помещение. Добрата продукция намира пазар у нас и в Румъния, получава награди от международни изложения. През целия си живот Попов активно участва в националноосвободителните борби, а след Освобождението – в обществено-политическия живот на града. Заедно със съпругата си Мария завещават на Велико Търново цялото си състояние, което в наши дни би надхвърлило 2 млн. лв.
