Среща-разговор със скулптора Панайот Димитров – Понката, препълни залата в Художествена галерия „Борис Денев“ във Велико Търново. Тя е част от поредицата „Живото наследство“, която стартира през миналата година. Целта на тази своеобразна платформа за изкуство и култура е да представя знакови творци в един както по-задълбочен, така и по-личен план. Част от задушевния и откровен разговор бяха много почитатели на таланта и сладкодумието на Понката, колеги, приятели. Да чуят колоритните спомени на известния скулптор дойдоха и негови бивши студенти, а художникът Николай Сираков представи в края на срещата и свое стихотворение, посветено на любимия преподавател.
Скулптора представи директорът на ХГ „Борис Денев“ Мартин Митев. А след това 91-годишният Панайот Димитров разказа интересни спомени от своя житейски и творчески път, сподели преценки за различните периоди, през които е минал, удовлетворен, че е бил винаги истински и себе си. Творецът отговори и на всички въпроси на участниците в срещата, които с интерес се докоснаха до една жива легенда в културния живот на Велико Търново.
Понката е роден на 29 юли 1934 година в Сливен – градът на хайдутите, магаретата, циганите и прочутия вятър, както разказва с чудесното си чувство за хумор. Детството му е обикновено, сиромашко, свързано с бедност и евакуации. В Художествената академия е приет през 1952 г, която завършва със специалност „Скулптура“ през 1958-а при доц. Михаил Канц. И до днес е благодарен за бащинското отношение на преподавателите си, които ги учат на занаят и са освен големи таланти и достойни хора. В академията му преподават Илия Бешков и Дечко Узунов. Известно време живее и твори в Бургас, а през 1964 година Панайот Димитров печели място за асистент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ във факултета по „Изобразителни изкуства“, специалност „Скулптура“ и се премества във Велико Търново. Стига до главен асистент, но не успява да стане доцент, тъй като не е съгласен да бъде приет за член на БКП и приключва с академичната си кариера…
Автор е на едни от най-известните паметници, превърнали се в емблема за града, а именно – скулптурата пред Съдебната палата, паметникът на Бачо Киро в училището, чийто патрон е, паметникът на Павел Бобеков. Олимпийският огън пред стадион „Ивайло” е от три части – постамент, колона и мраморен барабан, на който са изобразени фигури на атлети. Майстор е също и на чешми, направени по някакъв повод – такава има в Ново село, Търновско, свързана е с почитта към съратника на Васил Левски – отец Матей Преображенски – Миткалото. Панайот Димитров – Понката е автор и на още една чешма на Боруна, до Художествената галерия „Борис Денев”, мраморна чешма в началото на „Алеята на творците” и на част от плочите на бележити търновци като арх. Никола Николов, поета Радко Радков и др. В края на тази алея, по посока към университета е разположена голямата композиция „Златният век”. Тя се състои от три фигури – на граматик, архитект и иконописец. Пред музей „Възраждане и Учредително събрание” е плочата му, посветена на делото на учредителите и първите законотворци и много други.
Ателие на Понката е притегателен център за културния и творческия елит на старата столица. През периода 1977-78 г. заради дископатия Панайот Димитров става трудно подвижен и при него започват да идват приятели, колеги и студенти да го видят. От този момент срещите стават постоянна традиция, известни в гилдията като „Петъците при Понката”. В тях участват известни творци, архитекти, все знакови за старата столица личности, а петима-шестима от редовните посетители стават и почетни граждани на Велико Търново. Срещите продължили над 40 години, като в началото ги отбелязват с тебеширени черти върху стара дъска – паникида, а после Понката започва да си води бележки от по-интересните разговори.
Любимият материал, с който известният скулптор работи е камъкът. „Взех от него упоритостта му, неговата твърдост и кристалност. Когато работиш, трябва да му придаваш и душа, човещинка. Важното е да оставиш добро име и да не позволяваш да те купят. Не съм направил нищо против своята воля, разбирания и естетика“, обобщава на срещата своята творческа и житейска философия Панайот Димитров, който е и почетен гражданин на Велико Търново.
