Култура Любопитно

„Амулет” с позитивна поезия издаде Габриела Игнатова

„Амулет”, с ободрителни мисли за сутрин и одобрителни – вечер, издаде търновският журналист Габриела Игнатова. Тя има дългогодишен опит в регионалните медии, а през 2006 дори е стажувала в американски такива. Но издаденото в „Амулет” е много далеч от журналистиката, настрани от нейната динамична и често изморителна същност.

Както професията го предполага, Габриела цял живот пише.

Всичко, което съм писала е отражение на събития, свързани с постъпките на други хора. Журналистът трябва да бъде изключително обективен, няма място за лични преживявания, коментари и пречупване през някаква друга призма, освен тази на фактите, такива каквито са”, признава тя.

Започва да пише още като дете, когато у нея пламва любовта към детските стихове. И през всичките тези години пише, но го прави само за себе си – по тетрадки и тефтери. Приема писането и четенето като терапия за баланс на духа и емоциите. Няма претенция за стиховете си, не се възприема като поет. Не възнамерява да прави представяния на изданието. Поместените в него 46 стиха са нейните собствени уроци и отговори на различни житейски въпроси, които си е задавала през времето на собственото съзряване.

Този „Амулет” е самата тя.

Навярно и затова видимо се вълнува от издаването на книжката, отпечатана от издателство „Фабер” в изключително скромен тираж. Не  преследва желанието да се хареса на много от хора. Приема, че в крайна сметка творчеството е въпрос на индивидуално усещане. „След като на мен, малко или много ми помагат, реших че може да го направят и за някой друг – може да е само на един човек, или на един и половина”, разказва авторката. Малко или много, заслуга за книгата имат и нейните съпруг и дъщеря, които дълго време настояват написаното да види бял свят.

Всички имаме нужда от фокус. Фокусирайки се върху нещо, ориентираме целия си свят около него. Избирайки да обръщаме внимание на хубавото, което всъщност е навсякъде около нас, така въздействаме на своите чувства и мисли, от там на своите действия. А както подхождаш към обкръжаващата среда, така ти отвръща и тя самата. Това са основните закони, които оформят целия свят и самия живот, със всичките му сложни взаимоотношения. Нашите мисли и действия имат свое реално ехо”, смята още тя.

И наистина кой от нас е срещал усмихнати и успешни хора, а и кой не знае как зарежда общуването с тях? Но пък нерядко се сблъскваме и с такива, които винаги изглеждат неудовлетворени от света наоколо и са като „кисели лимони”. Избирайки да  поставят акцент върху негативното, неусетно така те оформят и своята среда. Самата Габриела е преживяла неотдавна много тежък житейски период, белязан от истински трагедии – морални и материални загуби, смърт на любими хора, трудности, болести и тегоби. В тази малка книжка са поместени и нейните лични отговори на въпросите, които си е задавала в най-трудните мигове.

Всяко едно от тези стихчета е нейна мантра. Всяко едно нещо, всяка една сричка в тази книжка издава начина, по който е настроена към живота, към хората, към фактите и към случките.

Книгата е разделена  на две огледални части – сутрешна и вечерна. „Тази си е само моя логика, няма някакво специално „кламерче”, което да ги обединява непременно по този начин. Тези, които са в утринната част ги намирам за мотивиращи сутрин, когато излизам от вкъщи да се гмурна в деня, а другите – вечер, когато всичко е минало – да си кажа добре, мина, справи се чудесно, лека нощ”, признава през усмивка Габриела.

За финал, решихме да споделим с нашите слушатели откъс от одобрителните стихове. Наслуки отворихме книгата и попаднахме на „Задачи”. Пред микрофона на радиото последната строфа от този стих прочете самата авторка:

„И щом веднъж усетиш колко значи
за всичко да си отговорен сам,
ще видиш, че проблеми няма, а задачи
и съществуват резултати, не провал.”

Каквото и да свършиш, всъщност не можеш да говориш за провал. Можеш да говориш за резултат. От който да си вземеш извода – какво си свършил, защо резултатът е такъв, ако не те удовлетворява – как да го оптимизираш, коментира Габриела.