Ако Велико Търново стане център на планов район, в града ще има експертно звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. И това ще бъде единственият бонус за старата българска столица. Възможен е и подем в хотелиерството и ресторантьорството, коментира пред Общинското радио университетският преподавател проф. Иван Марков. Три варианта за нови райони в страната са представени на обществено обсъждане. Първият вариант предлага да има пет района за планиране. При него област Велико Търново влиза в състава на Северозападен заедно с Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч и Габрово.
Според втория районите ще бъдат четири. Велико Търново попада в Дунавския район, включващ Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Русе, Разград и Силистра. При този обхват се прогнозира, че старата българска столица може да стане център на региона.
Третият вариант предвижда запазване на районите – шест, като област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.
„Промяната се базира на определени изисквания на т.нар номенклатура на териториалните единици за статистически цели, известна като NUTS 2. Класификацията се използва от Европейския съюз от 1988 г., а от 2003 година тя е одобрена с регламент на Европейския парламент”, обясни проф. Марков.
Броят на населението е водещ критерий при разпределението на плановите райони. Минималният брой е 800 хиляди души, а максималният – 3 милиона население.
„През 2008 г беше направена промяна, защото Северозападният район не отговаряше на критерия „население” – и към трите области Видин, Враца и Монтана бяха присъединени Плевен и Ловеч”, припомни проф. Марков.
