Култура

Храмът „Св. Димитър“ във Ветринци на 180 години

В историята на с. Ветринци храмът “Св. Димитър” е символ на свободолюбивия и благочестив дух на неговите жители.

Малко са храмовете в Отечеството ни, които могат да се похвалят с дълга история. Тук, в сърцето на България, недалеч от Велико Търново, се намира 180-годишният храм “Св. Димитър”. 

За разлика от тогава, когато църковните настоятели, енорийските свещеници, общинските управления, кметовете и самите селяни са се грижили за благоукрасата и подредбата на църквата, днес храмът въпиющо се нуждае от тогавашните ктитори, дарители и хора, духовно извисени, обичащи и благоговеещи пред българските храмове – пазители на духовността, на българщината, на историческата памет, дарителството.

Историята на селището се губи далеч във времето, същото се отнася и за историята на църковната сграда. 

В ДА – Велико Търново се съхраняват документи от историята на църквата „Св. Димитър” за времето от 1906 до 1959 г. От протокола, съставен на 20 юли 1954 г., експертната комисия при храма „Св. Димитър“ в с. Ветринци, назначена със заповед № 7 от председателя на църковното настоятелство свещ. Стефан Пеев и членове Петко Ст. Петков – касиер и Колю Витанов Христов – църковни настоятели, със задача да се прегледат архивните материали, образували се за времето от 1912 до 1948 г. Документалният архив на църквата е предаден в ДА на 27 май 1961 г. от председателя на църковното настоятелство протойерей Димитър поп Тодоров, енорийски свещеник на с. Балван, а църквата става съставна част от Балванската енория.

От постъпилите материали е съставен опис от 16 архивни единици, като след обработката на документалния архив на църквата „Св. Димитър“ през 2002 г. са налични пет архивни единици: 

а. е. 1. Актове за избор на църковни настоятели през 1914, 1919, 1922 и 1924 г., списъци на избирателите, писма и др. от Великотърновската митрополия, общо 22 листа; 

а. е. 2. Актове за избор на църковни настоятели през 1926, писма на Великотърновската митрополия за избрани църковни настоятели за 1926-1928, 1928-1929 и 1930-1931 г.; избирателни списъци на енориашите, с 6 листа; 

а. е. 14. Летописна и ревизионна книга за периода 1925-1948 г. със 100 листа, съдържаща ценна информация под формата на Историческа справка за църквата и селото, писана от свещеник Стефан Пеев; 

а. е. 15. Протоколна книга на църковното настоятелство от 30 апр. 1906 до 3 апр. 1927 г., с 49 листа ръкопис. 

16 а. е. Протоколна книга на църковното настоятелство от 25 септ. 1927 до 4 ян. 1959 г. със 67 листа ръкописни протоколи, актове и постановления.

Отначало християнските обреди в селото се извършват от гостиловски свещеници, идващи от селото, което се намира на 7 км южно от Балван махала.

    Около 1830 г. селото вече има свой свещеник Георги Кънев, за когото не се знае точно дали е бил родом от селото или е преселен от другаде. За него се знае, че освен енорията в Балван махала е завеждал Пушевската и Новоселската енория.

Началото на строежа на църквата се поставя през 1834 г. от  енорийския свещеник Георги Кънев, заедно с Цоню Димитров Кильовски, (подчертавам Цоню Димитров Кильовски, защото в книгите за селото и изследванията за историята му битува името Пеню Димитров Кильовски), Колю Вълчев, Хаджи Марко, Драгни Кулоолу, Колю Славчев, Петко Цонев, Георги Дерменджиев и Марин П. Рускоолу. Строят храма тайно от турците, с помощта на цялото село, в двора на Цоню Димитров Кильовски, който подарява мястото в памет на убития си баща от един от кестамболски (Кестамбол, дн. с. Момин сбор) турчин при местността „Бели брег“ между Леденик и Пушево, когато е отивал на пазар в Търново. Цоню Димитров Кильовски е ктитор на църквата. Той пожелал храмът да бъде в чест на Св. Димитрия, името на когото баща му е носил и така и храмът приема името „Св. Димитър“. За майстор бил нает Уста Рад от с. Гостилица, „… бащиното име на когото в селото не помнят…“ – пише свещ. Стефан Пеев в „Историческите бележки за с. Ветринци“, през 1925 г. Стълбовете в централната част на църквата са изработени от ветринчанина Георги Стойков.

Както посочихме, църквата се строи тайно, а ферман за изграждането и до днес не е намерен, независимо, че битува в историята на селото, че разрешението (ферманът) е издействан с помощта на Ганчо Ангелов-Галкилията, родом от Балванската махала и един от големите деятели за възстановяването на Преображенския манастир.

    …Църквата е строена скришом от турците и е довършена 1840 г. като е осветена от Търновския гръцки владика, името на когото не помнят. Тук е идвал гръцки владика само при освещаването и след това веднъж на служба като не е държал никакво поучение, а стари хора помнят, че когато влязъл в църквата, казал „Хубава е, хубава“ и през време на службата на 2-3 пъти казал „Господи помилуй“ и това на развален български език. Обаче от тогава и до днес никакъв владика не е идвал тук…“ – пише свещ. Стефан Пеев в историческите си бележки.

    Конструкцията на църквата е каменна, правена скришом от турската власт под формата на плевня, самата сграда е вкопана в земята 1 метър, зидовете са каменни, здрави, дебели повече от метър, а покривът е  от големи плочи, поставени върху дървена конструкция.

Според документите размерите на църквата са 12 м ширина, 24 м дължина, височина отвън – 3,5 м, височината вътре е 4,5 м, което доказва вкопаването в земята на 1 м.

Пръв енорийски свещеник е Георги Кънев, служил от 1830 до 1856 г. По време на неговото служене идва за учител в селото Мезю Иванов от Дряново – псалт, терзия, кръчмар, бакалин.

В 1854 г. по предложение на болния енорийски свещеник Г. Кънев се ръкополага за свещеник Мезю Иванов с името Димитър, който свещенодейства от 1854 до 1905 г.(починал на 8 авг. 1907 г.)

Енорията тогава е била от трите села и се ръкополага втори свещеник Иван Кръстев, който освен, че бил „… бакалин е и майстор на къщи и здания…. .” –   пише енорийският свещеник Стефан Пеев. Родом е от с. Балван махала (дн. Ветринци). Преди това е майстор-строител, обикаля страната надлъж и шир и прави различни постройки. През 1865 г. е ръкоположен за втори свещеник във ветринската църква “Св. Димитър”, а през 1880 г. напуска родното си село и се установява трайно в Балван.

По тяхно време в църковния двор през 1865 г. е построено училище, в което се помещавала и прогимназията.

В 1905 г. свещ. Димитър (Мезю) Иванов си подава оставката и на негово място на 30 апр. 1906 г.  е въдворен  свещ. Тодор Митев от с. Чолакова махала (дн. квартал на Велико Търново), който служи до 19 авг. 1912 г., когато се премества окончателно в Балван с разрешението на В. Търновския митрополит Антим и с избор от жителите на Балван. 

Свещ. Тодор Митев се грижи за християнизирането на загубилото вече вяра население, включва се активно в обществения живот, като през 1908 г.  става основател, член и касиер на Потребителната кооперация до преместването си в с. Балван. Грижи се за подобряването и обновяването на църквата и допринася за развитието на напредничав обществен живот.

По негово време започва украсата на църквата, измазва се оградата на женското отделение, сградата на храма се измазва вън и вътре, прави се дъсчен под на св. олтар, понеже се работи скришом от турците 1 метър под земята, то прозорците са доста малки и по тази причина се отварят 3 големи прозореца на южната страна, от които се осветява църквата, отворена е към двора голяма пътна врата.

Освен това, по негово време са купени 3 големи стъклени полилея, няколко красиви пиринчени свещника и две големи красиви кандила. 

Поради недоразумения с енориашите по неговата издръжка Т. Митев напуща селото и през авг. 1912 г. е избран за свещеник на с. Балван.

След неговото напущане енорията е завеждана от еменския епархийски свещеник Юрдан Панов, който отварял църквата през празник-два, та даже и веднъж в месеца, а това е повлияло доста, за да отвикнат енориашите да посещават църквата. Това положение продължава от 1912 г. до 1921 г., когато на 3 юли за енорийски свещеник е въдворен Стефан Пеев от гр. Севлиево, който до това време бил чиновник по съдебното ведомство. Сварва паството доста отчуждено от божия храм, а самата църква твърде неуредена, а и църковните одежди замирисали на мухъл.

Със самото си идване, със загриженост се отнася към уредбата на църквата, поправят се някои дребни работи, както и северната врата на светия олтар.

Освен това свещеникът изработва сам както самата икона, така и рамката и масата, поставени в памет на загиналите герои от енорията във войните. В рамката на иконата със златни букви са вдълбани имената, полка, ротата и где и кога е убит всеки един ветринчанин. Той с ред напътвания работи за християнизирането на енориашите си, които съвсем са били отвикнали от посещаването на храма Божий.

През цялото времена на своето свещеничество в с. Ветринци свещ. Стефан Пеев не престава да се стреми както за духовното, така и за икономическото повдигане на селото.

По негово време се измазва църквата вън и вътре, което не  е правено от 1907 г., през 1927-1928 г. се подменят плочите на покрива на църковната сграда с марсилски цигли, поправя се и самата дървена конструкция на покрива. Създава библиотека, каквато не е имало до неговото идване, основава се певчески хор за учениците и се предвиждат суми от бюджета на църквата да се поддържа това начинание, …….. и др.

В своята дейност по поддръжката, ремонтите, благоукрасата на църковния храм свещ. Стефан Пеев е подкрепян финансово от общината, която през 1928 г. гласува от бюджета си 40% от продадените дворни места да се употреби с изрично указание за ремонта на църквата, в размер на 10 118 лв., а населението събира 6 681 лв. доброволни средства.

Прави се и кубе към църквата, като през 1929 г. църковното настоятелство решава да отпусне средства за довършването му, за измазване и поставяне на прозорци.

На 15 ноем. 1957 г., след 37 години служба в енорийската църква „Св. Димитър” в с. Ветринци, свещ. Стефан Пеев предава председателската длъжност, църковния инвентар, библиотеката и църковно-настоятелствените книжа и архиви на временно завеждащия енорията свещ. Михаил Пеев Коларов, който остава на тази длъжност до 4 ян. 1959 г., когато предава длъжността председател на църковното настоятелство, църковния инвентар и архиви на протойерей Димитър Поптодоров Митев от с. Балван.

За свещ. Михаил Пеев Коларов се знае, че заедно с църковните настоятели вземат решение да се закрие кубето, строено по времето на отец Стефан Пеев и църквата да си остане тъй, както е била в началото на нейния строеж.

След 119 години като енорийска църква, храмът „Св. Димитър” в с. Ветринци става съставна част от Балванската енория. 

Елена МАЧКОВСКА – член на СУБ