През 1205 г. цар Калоян завладява Филипопол (Пловдив). На връщане от Солун българската войска превзема тази най-важна крепост в Тракия, която е в ръцете на местното население. Според изворите, до българската атака се достига, след като местните павликяни и богомили предлагат да предадат града без бой, но ромейските аристократи отказват. Калоян наказва част от съпротивляващите се, а друга част изселва принудително зад Стара планина.
1876 г. – четата на Таньо Стоянов води сражение в района на с. Хайдар (днес Кардам) и Попово.
През 1913 г. българското Главно командване на Действащата армия се премества от Одрин в София за ръководство на евентуални действия срещу Сърбия и Гърция. Битолският пелагонийски митрополит Авксентий уведомява министър-председателя Стоян Данев за извършваните жестокости от страна на сръбските и гръцките военни власти над мирното население в Македония.
През 1918 г. избухва бунт в 27-и Чепински полк.
1929-а – дейци на Западнопокрайнската революционна организация „Въртоп“ извършват два бомбени атентата в бързия влак Белград-Цариброд. Трима българи са осъдени на затвор по време на процеса във Враня (6-7 ноември 1929 г.).
1936 г. – Българското правителство приема наредба-закон за запазване материалната и моралната сила на войската, която забранява създаването на политически организации в армията и политическа дейност на офицерите.
2002 г. – Завършва официалното посещение на премиерът Симеон Сакскобургготски в Русия. Там той разговаря с руския президент Владимир Путин и подписва декларация за сътрудничество между двете страни.
