33% смятат, че тя е по-близка с тази на Русия, 16% я свързват с политиката на САЩ и 3,2% са България да води неутрална външна политика. Това сочи социологическо проучване на студенти първокурсници по политология във Философския факултет на Великотърновския университет. Изследването, озаглавено „България между Изтока и Запада”, няма представителен характер, а е учебно, подчерта преподавателят по политическа социология Теодора Калейнска. Извършено е сред 93-ма души, основно на възраст до 29 години, от малки населени.
„Основната цел беше да установим какви са геополитическите нагласи по оста Запад – Изток, да изследваме европейското присъствие и самочувствие на българина 10 години след присъединяването към ЕС и да анализираме отношението към разширяването на Западните Балкани и присъединяването на Турция към общността на 28-те”, поясни Полина Димитрова.
Международната политика и ориентацията на България е една от основните теми на анкетата. 48% от участниците са отговорили, че асоциират външната ни политика с тази на Европейския съюз, 33% смятат, че тя е по-близка до тази на Русия, 16% я определят като близка на САЩ и едва 3,2% са България да води неутрална външна политика. „Изследването показа, че за следване на политиката на Русия са предимно хора, които живеят в малки населени места /75%/. Те са предимно със средно образование и 65 на сто от тях са от женски пол”, каза Полина.
„20 на сто от анкетираните споделиха, че Европейският съюз няма да просъществува и ще се разпадне. Изравнени са предпочитанията към това, че ще става по-голям и единен и че ще продължава да се развива както досега – по 15%”, отчете Хатче Алиева.
Студентите са анализирали плюсовете и минусите след членството на България в ЕС. „54 на сто от запитаните посочиха неравенството като знак за кризата в Европа в бъдеще, а 48% са убедени, че социалното и икономическото неравенство води до интензивното напускане на страната от млади хора, което ги превръща в икономически мигранти. 62 % заявяват, че не се чувстват европейци и 65% са против въвеждането на еврото”, отбеляза Петър Лечев. Като позитивни страни са определени свободата при пътуванията, обучението в чужбина, стабилизирането на банковия и икономическия сектор, по-добрата инфраструктура и това, че има всичко в магазините.
Бъдещите политолози са потърсили и мнението на анкетираните за един от приоритетите на България като председател на Съвета на ЕС – присъединяването на Западните Балкани. В подкрепа на Сърбия са над 50%, следва Македония – с 50%. Близо 50% са се изказали за приемането на Турция в ЕС, но след като изпълни критериите. 35% не желаят южната ни съседка да бъде приета, а 5% считат, че трябва да стане член веднага.
„България не само се явява център между Изтока и Запада, но и също е изправена на кръстопът от политическа, икономическа, социална и дори културна гледна точка. Гражданите отчитат приносите, които е донесло на страната членството в ЕС, но смятат, че политическият елит трябва да използва всички възможности, които предоставя Европа за изравняване на стандарта на живот, за преодоляване на регионалните различия, за достоен живот на всеки българин, така че да се чувства европеец”, обобщи Яница Бойчева.
