Денят

Църквата чества паметта на Пророк Езекил

Пророк Езекил е авторът на една от емблематичните книги из страниците на Стария Завет. Съвременник на други ключови пророци, катоЕремия и Данаил, своите откровения той записва навярно между 593 и 565 г.пр.Хр. по време на Вавилонския плен на евреите.„

За него се казва, че бил призван да слугжи на съвременниците си, които за пореден път се отметнали от повелите на Йехова. Той бил избран от Всевишния да ги доведе до разкаяние и до увереност в идните дни, като. проповядвал, че: Бог работи чрез своите посланици; Дори в упадък и отчаяние Божият народ трябва да се осланя на Божията суверенна воля; Божията дума никога не изневерява; Бог присъства и може да му се покланяме навсякъде; (5) Хората трябва да се подчиняват на Бог, ако очакват да получат благословение; и че Божието Царство ще дойде.

Смята се, че пророкът бил предопределен да започне служението на живота си като свещенослужител на 30-годишна възраст, но бил откъснат от родната си земя и е изпратен във Вавилон на 25-годишна възраст. В продължение на пет години той чезнел в отчаяние. Когато навършил 30 години, пребиваването му във Вавилон било озарено от великолепно видение на Бог Яхве в пълната му слава. Свещенослужителят открил, че Бог не е ограничен само до тесните граници на Израил. Във Вавилон Небесният отец дал Думата си на Езекил да се погрижи за народа. Това събитие преобразило старозаветния пророк. Той станал горещо отдаден на Божието Слово и използвал различни начини да предаде Божието Слово на народа си.

Според някои, първото документирано наблюдение на НЛО е именно в пасаж от неговата книга. В Езекил 4-24 се казва „И видях, и ето, бурен вятър идваше от север, голям облак и бляскащ пробягващ огън, а около него — сияние; а от средата му имаше нещо, което изглеждаше като блестящ метал, от средата на огъня.“

Днес си спомняме още за Преп. Симеон, юродив ради Христа. Юродивите обикновено са монаси, които отиват в “света”, в градовете и в “християнското” общество и вършат странни и безсмислени действия – действия на луди. В същото време тези действия винаги имат един по-дълбок смисъл: те всякога целят да разкрият същността и истината скрити зад интригите на този свят. Юродивият отива във вертепи и бордеи и дружи с лоши другари. Той живее на улицата като скитник наред със съмнителни личности като проститутки и гамени. Дава си вид сякаш живее като тях, докато в действителност им разкрива истината на спасението по достъпен начин и съобразно духовното им ниво посредством странни шеги, чудатости и нелепици.Юродивият идва, за да припомни, че евангелската проповед е “безумие” и че спасението и светостта не могат да се съвместят със задоволството, произтичащо от обществения респект и публично признание. Юродивите се появяват в периоди на секуларизация на християнското общество, тогава когато християнската идентичност става зависима от конвенционалните критерии и понятия на един свят, измерващ истинския живот и добродетел на човека с мерилото на общественото благоприличие и морал.