Интервю Коментари

Емил Врежаков: В Македония не може да отричат това, което се е случило

Обществото реагира остро, щом се заговори за жертвите на нацизма, но понякога изглежда така, сякаш с безразличие приема жертвите на комунизма. 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия след края на Втората световна. Това, на практика е 13 % от населението на Македония тогава. Навръх Кървавата Коледа, само три месеца след 9 септември, в новосъздаданета Народна република Македония, по нареждане на маршал Тито, за една нощ са избити 1200 български офицери и войници.  През следващите седмици още 23 000 сънародници намират смъртта – репресирани в Охридско и Преспанско. Хиляди български кости до днес лежат на дъното на Преспанското езеро.

Всичко това, в защита на непростимата идея на безумни комунисти за „македонизация” на българското население. 75 години по-късно, в Западната ни съседка се страхуват от „българизация” на страната. Отново се припомнят се градски легенди и митологеми за бугаро-татарските канибали и зверове. Отрича се общото ни минало. Чии са тези гласове, кой има изгода и каква – коментира историкът Емил Врежаков, възпитаник на Института за политика.

Мнозина в Македония вече признават българския произход на герои като Яне Сандански, Гоце Делчев, Никола Вапцаров, Цар Самуил. Но допълват, че ако тези хора бяха родени днес, щели да бъдат северно-македонци. Има ли изобщо „ако” в историята – коментира Врежаков.