1951 г.
България обявява, че прекратява всякакви по-нататъшни изселвания на български турци в Турция.
На 10 август 1950 българското правителство изпраща нота до турското, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Предложението е Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали доброволно да се изселят, като този процес приключи в тримесечен срок. На 22 август 1950 Турция протестира, защото според нея Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 година, не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му. Няколко месеца по-късно Турция едностранно затваря границата с България и прекратява потока на изселващи се български турци. Поводът е преминаването на границата от цигански семейства, които не са снабдени с турски входни визи и които нямат право да се изселват. В края на месеца около 5000 български турци се струпват на границата, разпродали имуществото си, но без надежда да преминат границата.
1949 г.
Във в. “Работническо дело” е публикуван обвинителният акт за „предателската, шпионска и вредителска дейност на Трайчо Костов и неговата група“. Бившият заместник-председател на Министерския съвет и секретар на ЦК на БКП е обвинен в организиране на антидържавен заговор с подкрепата на висши югославски ръководители и на американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд.
Трайчо Костов (Т. К. Джунев) е роден на 17 юни 1897 в гр. София. От 1946 е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС. През 1949 е обвинен в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП 1956
1944 г.
В хода на Втората световна война части на 9-а пехотна дивизия от Втора армия освобождават Нови Пазар, с което завършва Първият период от участието на Българската армия във войната срещу Германия.
През първия период са разгромени 4-5 противникови съединения, а убитите, ранените и пленените са около 35 000 души. Освен това са унищожени или пленени 32 танка, 377 оръдия, 3276 влекача и автомобила, 1000 картечници и картечни пистолета, а 33 000 германски войници остават в Гърция и са принудени да се предадат в плен на англичаните.
В действията през този период на войната нашата армия дава жертви – 5600 български войници. Общите загуби възлизат на 18 193 души. Страната понася значителни материални загуби.
1919 г.
По инициатива на Народната партия е приет Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях. Въз основа на него е създаден Консорциум от трите държавни банки (БНБ, БЗБ и БЦКБ). Той установява държавен монопол върху износа на зърнени храни, като облекчава продоволствието на големите градове, осигурява изкупуването на житото и ограничава печалбите на частния търговски капитал. През ноември 1920 е преустроен, като в него са включени и големите кооперативни централи. Отменен е на 14 септември 1921 под натиска на Антантата.
1909 г.
Приет е Временен правилник за Народния археологически музей. На 7 декември подобен правилник е приет и за Народния етнографски музей.
Според Закона за народното просвещение от 1909 в страната функционират два музея: Археологически народен музей и Етнографски народен музей. Приемник на Народния музей става Археологическия музей, който продължава да се помещава в Буюк джамия. Сред основните задачи на Археологическия народен музей са: да събира, съхранява, поддържа, всички паметници и старини в България, които имат архитектурно-художествено значение.
