Денят

3 юни 1395 г. – гибелта на цар Иван Шишман

Като последния владетел на България преди турското робство, фигурата на цар Иван Шишман е изключително спорна.

Още по-спорна е неговата смърт. Според едни източници последния търновски цар е загинал в турски плен, а според други бил екзекутиран край крепостта Никопол през 1395-та година от султан Баязид. Но, народният епос отнася смъртта на Иван Шишман към редица легендарни места из Софийското поле, Стара планина, Средна гора и Родопите.

Това, което обаче историята трудно може да оспори е неговото непрестанно жонглиране с доверието на Турската империя, което той умело използва, за да забави завземането на български територии, докато търси подкрепа, поддържайки контакти с владетелите на Сърбия, Влашко и Унгария.

Цар Иван Шишман, за разлика от повечето тогавашни балкански владетели, нееднократно се отклонявал от задълженията си на султански васал. Което редовно вбесявало турците.

Кера Тамара била красивата сестра на Иван Шишман. Овдовяла съвсем млада, тя събудила интереса на султан Мурад I, който я пожелал за харема си, когато на търновския цар му се наложило да се признае за турски васал. Цели седем години той протакал сватбата и не давал сестра си. Чак през 1378 г. когато повторно му се налага да признае васалитета си, Иван Шишман взема тежкото решение и Кера Тамара е изпратена на султана. До края на живота си тя запазва християнската си вяра, а постъпката й се признава като саможертва в името на България.

Кера Тамара ражда бъдещия султан Баязид, който наследява Турската империя след смъртта на баща си Мурад. Макар с българска кръв във вените, Баязид е една от най-страшните фигури в нашата история – човекът, който унищожава Втората българска държава. А историческата версия гласи, че именно той става палач на собствения си чичо – Иван Шишман, като нарежда да бъде обезглавен.

Смята се, че последните две години от живота си царят прекарва укрепен в Никопол, след като племенника му вече е превзел Търново. Според османските хроники той е убит там на 3 юни 1395 г. след завземането на града от нашествениците.

Тогава остатъкът от Иван Шишмановите територии са включени в Османската империя. И от тук историята свършва, за да отстъпи място на легендите.

След смъртта му, Иван Шишман започва да се почита като светец от българската православна църква. Образът му е изрисуван в множество възрожденски църкви, което се счита за т.нар. народна канонизация. В народното творчество името му се свързва със сражения и ръководене отбрана на крепости, а образа му е увековечен в песни и предания, свързващи съдбата му с героичната съпротива на Софийско поле и в бой за Христово име.

Тъй като няма ясни данни за екзекуцията, нито къде е погребан, народната митология дава още живот на Иван Шишман след Никопол. По време на турското робство се говорило, че той всъщност е оцелял в никополската битка и се скрил в манастира “Свети Георги” в Кайлъка.

През годините братя Миладинови събрат сведения, че последният владетел на Второто българско царство е убит при тежка битка на Самоковското поле, а някъде там бил и неговия гроб. Легендата разказва, че царя бил смъртно ранен на седем места, а навсякъде където капела кръвта му се появявали извори. Отправяйки се към близкото кале където да посрещне смъртта, Иван Шишман хвърлил в язовир короната и скиптъра си и рекъл „Свърши се с българското царство…”. Такава героична смърт отрежда на владетеля и Паисий Хилендарски в своя Царственик, съставен през 1762 г.

Друга легенда свързва името на владетеля с основаването на Черепишкия манастир във Врачанско, където той водел последните си жестоки битки с османските нашественици. След кървавото сражение местността, където днес се издига светата обител била осеяна с черепи на мъжете, паднали в битката. От там идва и името на манастира – Черепич.

Съсипан от загубата, Иван Шишман се скрил в близките пещери, където след две седмици само отнел живота си с уред, направен от пружини и два ножа, с които се пробол.

Не на последно място продължава да циркулира и легендата на съкровището на Шишманци, която е накарала не един или двама иманяри да търсят скъпоценностите му, които ту са спуснати в Дунава край Никопол, ту са скрити в пещера край Урвич или Ловеч.