На тази дата през 1879 г. Александър I Батенберг полага клетва пред Първото Велико Народно събрание в Търново и поема управлението на Княжество България. По този повод е учреден възпоменателен медал, с който са наградени около 200 души.
През 2001 г. Иван Костов подава оставка от лидерския пост в СДС. На негово място е избрана Екатерина Михайлова, а Надежда Михайлова оглавява Парламентарната група на СДС. За главен секретар е избран Пламен Иванов.
2012 г.
Президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва орден „Стара планина“ първа степен на:
1. Сийка Келбечева „за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“
2. Стоянка Груйчева „за изключително големите ѝ заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта“
2012 г.
Президентът на Република България Росен Плевнелиев връчва орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен на:
1. Димитър Михайлов Атанасов член на Управителния съвет на Фондацията на „Православната църква на Българската екзархия“ „за големия му принос за съхраняването на българското духовно и културно наследство в Република Турция“.
2. Васил Лязе председател на Управителния съвет на Фондацията на „Православната църква на Българската екзархия“ „за големия му принос за съхраняването на българското духовно и културно наследство в Република Турция“.
2004 г.
Президентът на Република България Георги Първанов връчва орден „Стара планина“ първа степен на Юго Вутен Хуго Вутен, колекционер на български произведения на изкуството и популяризатор на българската култура „за неговия изключителен принос в развитието на съвременната българска култура“
2001 г.
Георги Първанов иска и получава вот на доверие от Висшия съвет на БСП. Участието на БСП в изборите е оценено като стратегически успех, защото е свалено правителството на ОДС.
2001 г.
Иван Костов подава оставка от лидерския пост в СДС. На негово място е избрана Екатерина Михайлова, а Надежда Михайлова оглавява Парламентарната група на СДС. За главен секретар е избран Пламен Иванов.
2001 г.
Президентът на Република България Петър Стоянов връчва орден „Стара планина“ втора степен на Донка Паприкова, извънреден и пълномощен посланик на Арабска Република Египет в Република България.
1999 г.
Провеждат се предварителни избори за кандидати за кметове, издигнати от СДС.
1963 г.
Подписана е дългосрочна търговска спогодба с Франция.
1961 г.
В София се провежда Първият международен конкурс за млади оперни певци.
1947 г.
Подписана е търговска спогодба с Унгария.
1941 г.
Създадена е първата партизанска чета в Разложко начело с Никола Парапунов.
Никола Парапунов е политически деец, организатор на партизанското движение в Пиринския край. Роден е на 1 юли 1909 г. в Разлог. Завършва техникум „Хр. Ботев“ в София (днес Строителен техникум „Хр. Ботев“). Завръща се в Разлог, където съдейства за разрастване на комунистическото движение. През 1931 г. е избран за секретар на Окръжния комитет на БКП в града. През 1933 г. след провал в партийната организация е арестуван и изпратен в затвора до 1941 г. След като е освободен, преминава в нелегалност. Като пълномощник на ЦК на БРП се заема с организирането на въоръжената борба в Горноджумайския (дн. Благоевградски) край. През 1942 г.–1943 г. получава задочно 4 смъртни присъди. През лятото на 1943 г. оглавява щаба на IV ВОЗ. Убит е при престрелка с полицията край Горна Джумая (дн. Благоевград) на 9 декември 1943 г.
1935 г.
Под натиска на цар Борис ІІІ е екстерниран полк. Дамян Велчев, който заминава за Югославия. След преврата от 19 май 1934 г. полк. Дамян Велчев е изключен от Военния съюз. От Югославия се завръща нелегално в България през есента на 1935 г. Обвинен в подготвянето на преврат, Велчев е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е освободен в резултат на амнистия. Преминава на антифашистки позиции и възприема идеята за изграждане на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Отечествения фронт. От септември 1946 г. до октомври 1947 г. е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, поради което му е отнето българското поданство. Умира във Франция на 25 януари 1954 г.
1919 г.
Приет е Устав за духовно устройство и управление на мюсюлманите в България.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война гръцките войски превземат Струмица и застрашават тила на Четвърта армия.
1913 г.
По време на Междусъюзническата война сръбски жандарми убиват зверски йеромонах Софроний, игумен на манастира “Света Богородица Пречиста” в Кичево и йеромонах Теофан. Убити са още 15 от първите българи в Кичево. Арестувани и измъчвани са 106 души.
Сръбски части изгарят село Патрик, Щипско, заедно с жителите и добитъка му.
В скопската църква “Св. Богородица” се провежда съвместна служба на български и сръбски свещеници, които трябва „да благодарят на Бога за това, че ги е обединил в една-единствена нация и в една-единствена църква“.
Сръбски власти арестуват 40 първи граждани и учители в Гостивар. Арестуваните са измъчвани зверски. Пребити до смърт са свещеник Неофит Попвладимиров от село Еловци, както и йеромонах Мартирий, игумен на Лешокския манастир. В селата от околията с щикове са избити повече от 320 души.
1879 г.
Александър I Батенберг полага клетва пред Първото Велико Народно събрание в Търново и поема управлението на Княжество България. По този повод е учреден възпоменателен медал, с който са наградени около 200 души.
Александър I Батенберг е княз на България в периода 1879 – 1886 г. Роден е във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II, генерал, хесенски принц. Участва като доброволец в Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г., по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор от 1878 г.
1857 г.
В Нови Сад излиза първият брой на в. „Българска дневница“. В уводната бележка Георги Раковски очертава програмата на вестника така: „Ми щем открива пороци и престъпления на управители било духовни или светски, а най-вече лист наш имаще тайзи задатък да народ добие правда гражданска, държавна, църковна и народна свест, казивающи му начин, чрез когото разни зла могът са отбягна; трудищем ся да приятели своего народа упътим как може да ся развие в просвещение гражданскаго живота за своя и държавна полза.“
