Денят Култура

109 години от началото на Балканската война

На 26 септември 1912 г. започва Балканската война. Военният конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, като продължава до 17 май 1913 г.

Конкретен повод за Първата Балканска война стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.

През лятото на 1912 г. албански въстаници завземат Косово и Скопие. Османското правителство проявява склонност за отстъпки към исканията за албанска автономия. Опасението, че албанците ще посегнат на Косово и Македония, кара балканските съюзници да побързат с военните си приготовления.

Междувременно България и Сърбия сключват военнополитически съюз. Българското правителството влиза в преговори с Гърция, които също водят до антиосмански договор. Броени дни до началото на бойните действия София и Атина договарят и военна конвенция помежду си. Преди това, през август, е постигната спогодба между България и Черна гора за сътрудничество в назряващата война.

На 13 септември черногорската армия напада Шкодренската крепост. На 17 септември България изпраща нота от името на балканските съюзници, в която приканва османското правителство да предостави в срок от шест месеца автономия на етническите малцинства в империята. В отговор Цариград обявява война на съюзниците на 21 септември. България и Гърция обявяват на свой ред война на османците на 22 септември, а Сърбия се включва два дни по-късно.

Формално върховен главнокомандващ на българската армия е цар Фердинанд, но фактическото ръководство на войските е в ръцете на помощник-главнокомандващия генерал Михаил Савов и на началника на Генералния щаб генерал Иван Фичев.

Основните бойни действия се съсредоточават в Източна Тракия, Шкодра и крепостта Янина. В Източна Тракия от началото на октомври до затишието в бойните действия през ноември стават три големи сражения между българските и турските войски. В хода на Лозенградската операция на 26-27 септември турската Източна армия се насочва от Одрин и Лозенград на север, но преди да стигне границата се сблъсква с настъпващата насреща й 1-ва българска армия, която отбива и опита за излаз на одринския гарнизон. Десният турски фланг попада под планираните удари на 3-та българска армия, извършила преход през Странджа иззад 1-ва армия. Турските войски са обърнати в бягство и на 28 септември българите завладяват без бой Лозенград и укрепленията му.

Успешно се представят младият ни флот и аеропланното отделение. На 7 срещу 8 октомври четири торпедни катера атакуват крейсера „Хамидие”, като торпедото на „Дръзки” от 50-60 м го улучва в носа и само тихото време го спасява от потъване. Впоследствие корабът е избуксиран до Цариград със задницата напред, защото носът му е практически под водата.

Българските летци осъществяват първия си боен полет на 16 октомври, когато Радул Милков и Продан Таракчиев разузнават турски позиции край Одрин. Първото бомбардиране е извършено на 17 ноември.

Първата балканска война нанася големи щети на жителите на районите, през които преминават войските. В Тракия и Родопите са опустошени редица села (турски, гръцки, българомохамедански и българохристиянски). Опустошенията, прекъсването на търговията и репресиите срещу мирното население, извършени и от двете воюващи страни, водят до масов глад през зимата и пролетта на 1913 г., който обхваща Одринско, части от Родопите и района на Гюмюрджина. Епидемии от холера и дизентерия отнемат живота на много жители на Източна Тракия и България през есента на 1912 г.

Победителите повеждат политика на национална и религиозна асимилация в новопридобитите територии. Под ръководството на Българската православна църква през януари-февруари 1913 г. са покръстени хиляди помаци от Родопите (включително и от старите предели на Царство България) и от поречията на Места и Струма.