Денят

10 септември е Световен ден за превенция на самоубийствата

За първи път 10 септември се отбелязва като Световен ден за превенция на самоубийствата през 2003 г. Инициативата е на Международната асоциация за превенция на самоубийствата (IASP), одобрена от Световната здравна организация. Целта на този ден е да се фокусира общественото внимание върху превенцията на самоубийствата като глобална задача.

Всяка година повече от 800 000 души отнемат живота си и много повече от тях правят опит за самоубийство. Зад тази статистика се намират историите на тези, които по много различни причини поставят под въпрос стойността на собствения си живот.

Самоубийството (използва се и терминът „суицид”) е сред десетте водещи причини за смърт. Опитът за самоубийство е резултат от психична криза и може да завърши със смърт.

Доказано е, че в почти всички случаи хората, предприели подобни действия, по един или друг начин дават сигнали към околните за своето състояние, споменавайки за “желание да се умре”, “чувство на безполезност” и т.н. Всички тези призиви за помощ не бива да се игнорират. Не случайно мотото на Международната асоциация за превенция на самоубийствата е “Една минута може да промени един живот“. То подчертава, че ако хората наоколо забележат навреме тези сигнали, ако отделят малко от времето си за конкретната личност, предложат емоционална подкрепа, изслушат притесненията, без да дават съвети или решения, акцентират на позитивните емоции и насочат страдащия към психиатър за незабавно лечение, в повечето случаи това може да спаси живота му.

Истини и заблуди, свързани със самоубийството

Като всяко трагично събитие, което силно травмира и плаши хората, самоубийството също е обраснало с купища предразсъдъци и погрешни представи (митове). Ето някои от тях:

Мит: Хората, които говорят за самоубийство, не се самоубиват.
Факт: Много от самоубилите се са споменали за своето намерение на роднини и приятели. Винаги приемайте сериозно всеки коментар на тема самоубийство.

Мит: Самоубийството се случва без предупреждение.
Факт: Повечето от хората, опитали да се самоубият, са дали предупредителни знаци за намеренията си.

Мит: Хората, които извършват опит за самоубийство, имат категорично намерение да умрат.
Факт: Повечето от хората, опитващи да се самоубият, не са решили дали да живеят, или да умрат. Част от тях искат да живеят, но смъртта им изглежда като единствения начин да се спасят от болката и страданието.

Мит: Мъжете по-често посягат на живота си от жените.
Факт: Жените правят повече опити за самоубийство, но мъжете умират по-често.

Мит: Ако говориш с човек в депресия дали си мисли за самоубийство, ще го насърчиш да го направи.
Факт: Проучванията показват, че разговорът на тема самоубийство не повишава суицидния риск, а дори носи облекчение на страдащия.

Мит: Подобреното емоционално състояние след опит за самоубийство показва, че рискът е отминал.
Факт: Повечето повторни опити за самоубийство се правят в рамките на дните на „подобрение”, когато пациентът има повече сили и воля за това.

Мит: Понякога негативно събитие може да тласне човек към самоубийство.
Факт: В по-големия брой случаи самоубийството е резултат от сериозно психично разстройство, а не просто от единично или случайно събитие.