Десетки близки, приятели, колеги и ученици на великотърновския художник Георги Стойков се събраха в Изложбени зали „Рафаел Михайлов“ гр. Велико Търново, където беше открита юбилейна изложба, посветена на 80-ата годишнина на знаковия преподавател във ВТУ, отишъл си без време през 2007 година.
„Този човек имаше много роли в живота, той беше близък на моя вуйчо. Събираха се като младежи, говореха си, смееха се, а аз попивах всичко. Георги Стойков беше най-големият сладкодумец, неговите думи събудиха у мен интереса към изкуството“, каза на откриването на изложбата заместник-кметът на Велико Търново Нейко Генчев. Той благодари на наследниците и на организаторите на изложбата и подчерта колко много е дал на града и на страната ни Георги Стойков.
Емоционално експозе за художника изнесе доц. д-р Марина Теофилова, куратор на изложбата.
„ …Опитвал съм се с различни живописни техники и материали да творя в почти всички жанрове на живописта – портрети, тематични композиции, пейзажи, натюрморти, абстрактни композиции. Но работата ми като преподавател по живопис ме провокира да се връщам към основните форми, структуриращи учебния процес – портрет, голо тяло, композиция.“ С тези думи и присъщата си скромност самият Георги Стойков облича със слово необхватността на цялото си творчество. Тази изложба, посветена на неговата светла и безсмъртна памет е едно съсредоточие на това триединство: художник, преподавател и теоретик на изкуството. Още щом отворим вратата към експозицията, сме посрещнати от неговия „Автопортрет“ и от тук нататък за нас няма връщане, защото вече сме въвлечени в измеренията на неговото вътрешно картинно пространство“, каза доц. Теофилова.
Тя припомни, че Георги Стойков е роден на 4 септември преди 80 години (през 1943 година) в село Росно, община Златарица, Велико Търново. От 1970 година до сетният си дъх (почти 40 десетилетия) преподава „Живопис“ и „Композиция“ на студенти от Факултет по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който самият той е завършил няколко години по-рано. През 1973 година специализира в Белградската академия за изящни изкуства, а през 1983 изучава „Живопис“ в Художествената академия „И. Е. Репин“ в Санкт Петербург.
Силно, разтърсващо и витално преживяване и споделяне на живописта. Живописта като изкуство. Живописта като религия. Живописта като дълбинен източник на жизнени сили, верую и смисъл за един дълбоко съзнаващ и сърдечно преживяващ изкуството човек, така определи творчеството на Стойков доц. Теофилова. Обкръжени от портретите на неговите близки, сред които са Мотко Бумов, Тодор Тодоров, Кина Стойкова, Ирина, Лиляна и портретите на красиви жени в синъо, с куче Дама Пика и др. ние се оказваме в кръга на докоснати от четката и светлината харизматични личности.
Само след дъх и вече тръгваме с него към залеза над екзотичния зной, залял арките на Самаканд, дочуваме гласа на веронезените вълни, разплискващи светлината и гласовете на лодкарите в каналите на Венеция, проглеждаме през дантеленият ажур на мостовете над Нева в Санкт Петербург и се губим в небето над самотните дървета на брега. Пред нас е този интимен свят на художника, в който интериорите очакват да влязат техните стопани, а съдовете в натюрмортите попиват покоя в отразената тишина на светлината. Актовата живопис на Георги Стойков издава онази завладяваща страст да бъде материализиран в пастьозни пластове боя възторгът от божествената възвишена красота на женското тяло.
„Възможно е прекалената ми любов към натурата да се окаже основен недостатък на творбите ми“, пише Георги Стойков и продължава: „Ако е така нека този недостатък остане за моя сметка и риск.“, каза още доц. Теофилова.
