Коментари Култура Образование

Чрез народното пеене могат да се решат проблемите на децата с дикцията и артикулацията

Словесният фолклор е заложен в учебната програма още в предучилищния етап на образование, но се оказва, че изучаването му не е достатъчно.

„Фолклорът се изучава като някакъв апарат или химически елемент – показва се на децата и те се запознават с него. Но когато става въпрос за етническа традиция, тя трябва да се овладява. Знаем, че не става само ако кажем на децата си „Чуйте как звучи българският език”. Те трябва да го овладеят. По същия начин стои въпросът и с българските песни и танци. Това е нашият културен код, а забравяйки го, губим част от себе си.”, твърди д-р Славка Марчевска от Катедра „Музика” към Педагогическия факултет на ВТУ.

Тя преподава в търновския университет от 1985г. и тогава, по думите й, в града е имало малко деца с логопедични проблеми. Сега тези деца са много повече, което се дължи на липсата на устно общуване, неразвита моторика, а защо не и на недостатъчни занимания по народно пеене и танци.

Развитието на артикулацията и дикцията се овладява чрез говор, музика и движение. Затова, в името на децата, трябва да обърнем внимание на този нарастващ проблем, защото той може да доведе и до други проблеми в развитието на подрастващите. Нашите деца днес не развиват достатъчно паметта и речта си. Голяма част от тях не могат да говорят ясно и с красива мелодика на речта. Решението на тези проблеми може да се постигне и с фолклора ни. Той е устна култура. Нещо което е записано в сборник, или репродукции на шевици, които се намират в музея и специализираните издания, са само потенциална култура. Тази култура може да бъде действителна, само когато излезе от музея и се възпроизведе. През 60-е години фолклористите ни са записвали до 700 песни от един информатор. Това е огромна памет. Колко певици сега имат такъв репертоар и такава памет?”

Всичко зависи и от учителите, които са образец за децата, допълни гл. ас. д-р Ана Борисова, която, освен в университета, преподава и на деца от детски градини и училища от региона.

Ако преподавателят не може да говори правилно, няма как и детето да се научи. Аз се занимавам с деца от 5 до 18 годишна възраст. Най-големият проблем сред тях, а и сред възрастните, е изговарянето на „л”. Но децата, които обучавам, за не повече от шест месеца, се научават как да учленяват проблемната съгласна, научават се да говорят правилно. Чрез народните песни те преодоляват проблемите си с дикцията и артикулацията. В училищата става малко по-трудно, защото учителят не може да обърне внимание на всеки един ученик поотделно. Но това е и целта на нашата работа, а и на конференцията – като методисти и педагози, да изработим модели, които да се прилагат във възпитанието и обучението на децата.”

Някога пеенето е било начин на комуникация, подчертаха двете преподавателки и дадоха пример с неделинския двуглас, който е характерен за родопската фолклорна област – момите и ергените са се обяснявали в любов чрез песен, а не чрез вербална комуникация.

„Да, живеем в друго време, но ако искаме да запазим фолклора си жив, нека да не е само със скара и бира по съборите, а и с реално и качествено обучение по фолклор в училище.”, категорична е гл. ас. д-р Ана Борисова.

Share on FacebookShare on Google+Pin on PinterestTweet about this on TwitterShare on LinkedInShare on RedditBuffer this pageEmail this to someone