Денят Община

Честит празник, старостоличани!

Търновските жители стояха на покривите на къщите на края на града и махаха с кърпи. Като видяха, че турците не ще издържат и започват да се изтеглят на изток, българите забиха камбаните. Настъпи чуден момент. Бумтежът на изстрелите, камбаните, радостните възгласи, всичко това се сля в един общ шум…Ген. Гурко и херцог Лейхтенбергски с един гвардейски ескадрон тържествено влязоха в града. Възторгът на българите беше безкраен: едни се хвърляха да ни целуват, други викаха “ура”, жените от прозорците ни обсипваха с цветя”. Така според очевидци изглежда старата столица Търново към 5 часа следобед на 24 юни (стар стил) 1877 година“, разказва Тодорка Недева, главен уредник в Регионалния исторически музей.

Допълва, че през 1902 г. с панихида, молебен и вечерна заря до Руския паметник на Света гора великотърновци тържествено отбелязват 25-годишнината от Освобождението на града.
На 7 юли (нов стил) 1927 г. Великотърновският градски съвет за първи път обявява тоя ден за местен празник. Преди честването по улиците на града се разлепват афиши с програмата за тържеството и покана към всички жители за участие. Рано сутринта на паметната дата старата столица осъмва в празничен вид. Всички дюкяни, магазини, училища и учреждения са затворени и обкичени с национални знамена и пъстри цветя. В 7 ч. сутринта частите от гарнизона, местните дружества и организации начело със знамената си се отправят към Градската градина. Почти по същото време учениците от града заедно с преподавателите си, много опълченци, поборници, членове на руската колония и граждани потеглят от двора на Търновската казарма, минават по ул. “Гурко” и излизат пред зданието на общината. От там по Главната улица потеглят за Руските гробища в местността Качица.

Картината, що представляваше това небивало тържество, не може да се опише. Трябва всеки човек да види с очите си, за да може да си представи великолепната картина”, четем в общински вестник “Велико Търново”. Участниците в тържеството се събират пред специално построения павилион от зеленина в Руските гробища. Сред официалните лица са окръжният управител Йордан Пенчев, кметът Димитър Раев, зам-началникът на гарнизона, представителят на Министерството на народното просвещение Н. Балабанов и други. При братската могила-паметник се отслужва панихида в памет на загиналите руси и опълченци. В църковната служба участват руският свещеник протойерей Мелиновски, дякон Подбудний, руският смесен хор, дирижиран от Вл. Иванович. Митрополит Филип и други официални лица произнасят речи“, пояснява още Недева.

Всички се трогват, когато представителят на руската емиграция съобщава, че между гостите е Александра Ив. Шубская, която и преди 50 г. е била на това място като милосърдна сестра по време на Руско-турската война. В знак на признателност председателката на женското благотворително дружество “Радост” Блага Димитрова поднася на възрастната жена цветя и дрехи, изработени от ученичките в Стопанското училище. След поднасянето на венци всички присъстващи се отправят към града, спирайки пред руската болница. Там д-р Трейман благодари за вниманието и заедно с други членове на руската колония се присъединява към празнуващото множество. Всички се отправят към Паметника на обесените, където частите на Търновския гарнизон и представителите на дружествата и организациите дефилират в стройни редици.

По нареждане на министъра на просветата Н. Найденов на 5, 6, 7 и 8 юли екип на държавната кинематография филмира пълната церемония на тържествата за 7 юли, прави киноснимки на Преображенския манастир, Дервеня, Царевец, Трапезица, Асенов квартал, Френкхисар, ул. “Гурко” и дуги исторически и живописни обекти във Велико Търново и околностите. Това е първият цялостен документален филм за старата столица, който с историческата си автентичност и от дистанцията на времето представлява интерес и за съвременните жители на града. И през следващите години честването на 7 юли не прекъсва, а се вписва трайно в празничния календар на Велико Търново главно в резултат на дейността на културно-стопански съюз “Стара столица”, по чиято инициатива в памет на Освобождението на Еньовден се правят масови излети до Орлов връх и Света гора“, заключава историкът Тодорка Недева.