Интервю

Идеята за 13-те безсмъртни българи е българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест

По инициатива на известния философ, богослов и общественик Ваклуш Толев днес честваме Деня на 13-те безсмъртни българи. С Румен Сейреков от сдружение „Общество Път на Мъдростта”  разговаряме за идеята 28 август да бъде отбелязван като Ден на почит и да бъде изграден Дом-светилище на 13-те поименни безсмъртни българи. 

Защо „Общество Път на Мъдростта” и лично Вие подкрепяте тази идея? 

Подкрепям я, защото виждам нейния градивен потенциал. Във времена, когато всички изтъкват сенките на нашата народопсихология и история, Ваклуш Толев изведе на преден план светлите им страни. А именно това може да динамизира нашето битие за едно достойно бъдеще.

Общество Път на Мъдростта вижда в тази идея българския социален учебник на приложна отговорност и национална доблест. А аз се чувствам част от Обществото, защото то е институция с отговорност за бъдеще, а не за бързи и показни резултати. Разбира се една духовна общност има духовни, а не социални задачи. И то прави всичко по силите си, за да намери тази идея прием в сърцата и умовете на социалната общност.

         – Къде е социалната сила на тази идея? 

Нейната сила е в това, че може да събуди социалната свяст на българина. Има идеи, които динамизират не само силите за оцеляване, а и Духа на един народ. Днес нашите национални институции са в дълг към човека. Те недостойно се оправдават с историческия момент и социалната наличност. И приемат историята само като низ от събития, оценявани през призмата на остарели и оглозгани идеологии. А историята е Дух в събития, разбира се чрез конкретните личности.

       – Личността ли е водеща? Къде е мястото на институциите?

        Светът трябва да научи, че не институцията, а личността е свещена. Само осветената личност може направи една институция отговорна за бъдеще. Това е една от тайните на тази идея – тя извежда идеята за личността пред скобките на идеята за колективното съзнание. Защото миналото ни е пълно със същностни традиции, но за бъдещето е потребно творчество, а колективно творчество няма – то винаги е рожба на конкретна посветена личност. Затова предназначението на държавника е да осъществява националния Дух на своя народ. Държавникът трябва да има само една задача – да създава епоха, която още не е живяна. А днешните водачи връщат познатите схеми на отдавна оглозгани идеологии, защото им липсва прозрение за бъдеще.

Чудесна е тази възродена традиция, която видяхме преди дни край Рожен, но тайната не е само да събудим спомена за достойното минало – държавата трябва да намери начин да изгражда личности, които имат творческо отношение към бъдещето и могат да реализират идеи, да вдъхнат живот. А тайната на това вдъхване е в готовността за жертва.

        – Кои са основните характеристики на 13-те поименни безсмъртни българи? 

        – ХАН АСПАРУХ – ОСНОВАТЕЛ – донесе тук идея за земя и държава. С орендата в главата на хана той сублимира приложната ни реалност в една държава, просъществувала повече от 1300 години.

Аспарух носи дързост, белязана да твори и да променя традицията – взема своята пръчка от снопа на Кубрат и повежда народа си към една свещена земя, на която му предстои да осъществят предназначението си. От славянската неорганизираност прави държава в сърцето на милионна Византия. Византия отмина, а България стана утроба на знания, захранвали цяла Европа.

КНЯЗ БОРИС – ПОКРЪСТИТЕЛ – роди прозрение за етническо единение на двете народности и стратегия за култура. От два етноса създава един народ чрез кладата на един олтар и една вяра. Така съхрани България от опитите на Европа, наричаща ни езичници, да ни погълне и асимилира.

Още при Борúс влизаме в семейството на европейските народи с достойнството на аскетичната будност на българите,  с репрезентативността на Християнската религия и с една култура, каквато самата Европа няма.  След като Борúс дава стратегия за култура, синът му

ЦАР СИМЕОН – ПРОСВЕТИТЕЛ осъществява стратегия на културата. Резултатът е нещо, което светът няма – “Златен век на българската книжнина” – едно творческо въображение и безпогрешна интуиция за религия и знание, за държавност и социалност. Затова е наречен Симеон Велики. Доктрината му Pax Symeonica е изумително мощна и актуална във всяко време доктрина на универсална промяна на поведението на Европейската цивилизация.

Св.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ – АЗБУЧНИК – извежда буквите из пазвата на народната гълчава и кирилицата му заменя трудната глаголица. Климент Охридски съобрази азбуката с гъвкавостта и звучността на нашата словесност и с вибрацията на българската душевност – затова неговата азбука и до днес дава дихание на мисълта ни. Той съгражда изключителната книжовна школа в Охрид, през която минават над 3500 човека.

СВ.ЙОАН РИЛСКИ – ПОКРОВИТЕЛ – положи аскетичното начало на българското монашество като ръка на национален покров. Не бяга от съблазните на всекидневието, а показва как трябва да се подготвяме за служение на националния път. Затова и до днес е небесният покровител на България.

Св. ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ – МИСТИК и ВОИН – не позволи да угасне огъня  на  вярата. Изрази мистичния дух на българина чрез исихазма. Културата на вътрешното съзерцание и великото безмълвие съхрани народа ни в петвековното робството.        Създаде третата голяма школа – Търновската, която предварва европейския Ренесанс и по време, и по дълбочина на идеите.

ОТЕЦ ПАИСИЙ – БУДИТЕЛ – извиква достойнството на миналото като идея за национална свяст и потреба за бъдеще.  С отговорност към това, което сме имали, той изгражда опорност за бъдеще като разпалва огъня на Будителството. Така остави на бъдещето възможността “Да бъдем!”.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ИКОНА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА,  ни показа, че най-святата и мистична жертва пред олтара на Живота е себежертвата.Обрече се да служи на Отечеството не до смъртта си, а до смърт!  Такива жертви не трябва да се оплакват, а да се следват. С “Ние сме във времето и времето е в нас” ни остави идеята, че можем сами да градим бъдещето си. Със себежертвата си освети бесилото и го направи кръст на саморазпятие, в което Духът става властен над материята.

Не неизбежният му край му дава величие, а величието на делото му отрежда достоен край.

БАБА ТОНКА – МАЙКА НА БЕЗСТРАШИЕТО – сумира националната идея на безстрашието, запалена от Левски.  Тя е въплътеният образ на смелостта да се поднасят жертви.Показа, че страданието може да се приема без сълзи.  Роди синове, готови да се жертват за Отечеството и набогатяват Небето с чистота и жертвена готовност. Показа, че белязаният няма страх от смъртта, а има съзнание, че тя е неизбежност за безсмъртие.

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ – СЪЕДИНИТЕЛ – пожертва трон и династия, за  да имаме съединена България. С пълното съзнание, че ще загуби трон и династия, подписва акта на Съединението – нещо, което нито един държавник в историята ни не е правил. Жертвата му осмисля и освещава бъдещето ни.

ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – ПРОЗРЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ГЕНИЙ – предсети предназначението на България и остави прозрението: “Бог и България – единство в двойна плът!”Смъртта му отнема Нобеловата награда, но земните награди са илюзия, защото Духът е повече от материята.Той не само вижда божествеността на собствената си земя – той носи предсетата, че България е белязана да дари на света една нова Мирова духовна енергия.

ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ – ВОИН НА ОСКЪРБЕНИТЕ БЪЛГАРИ – отстояваше до смърт идеята за целокупна България.  Избра съдбата на прокудените и пое защитата на един народ, който не е от насилени македонци, а от прокудени българи. Успя да сумира част от голямата ни национална енергия в храмово служение на Родината и положи себежертвата си за нея.

ЦАР БОРИС ІІІ – ОБЕДИНИТЕЛ – осъществи националния дух,  като обедини един посветен народ.  Така той даде живот на бъдна България.Постигна единосъщие с националния дух на България чрез една себежертва, придружена с достойнство и величие.

        – Затова ли за Ден на безсмъртните е избрана датата на кончината на цар Борис III?

– Точно затова г-н Ваклуш Толев избра 28 август. И когато представяше поименните безсмъртни българи, той започваше с неговата личност. Защото това, което не може да бъде подминато, е че, цар Борис III ни остави копнежът за България жив – като олтарна молитва и като блян за осъществяване.Тези безсмъртни личности направиха своето. Сега от нас зависи бъдещето на България и точно затова трябва да изградим един нов Дом-светилище. Защото народ без Светилище и без себесъзнание за националния си Дух, е обречен на вегетация. А България и българите имат своето място и своето предназначение в Третото хилядолетие.

 

Фондация „Безсмъртни българи” и сдружение „Общество Път на Мъдростта” организират в цялата страна чествания на Деня на 13-те поименни безсмъртни българи. По инициатива на богослова Ваклуш Толев този ден се отбелязва за първи път през 1993 година във Варна.