Предколедно се появи новият брой на литературния сборник „Вярност – 2020“ на Литературния клуб „Никола Й. Вапцаров“ при Военен клуб – Велико Търново. Сборникът е продължение на изданията на Клуба в старопрестолния град от основаването му през 1952 г. досега. Този път изданието е финансирано от членовете на Литературния клуб и е реализирано от издателство „Ивис“ – В. Търново. Редакционната колегия е в състав: х. Николай Колев, Тодорка Цонева и Кина Иванова. Книжката е посветена на 90-годишнината от рождението на Христо Чернаев и съдържа стихотворения, проза и публицистика. В предговора си „Увод под обсада“ х. Николай Колев (председател на Клуба) пише, че сборникът е трябвало да излезе предколедно, преди година, но, цитира стихотворението на Константин Павлов „Интервю в утробата на кита“ (1983): „– Бях в утробата на кита. Всички виждате, / нарочно питате“. Да, бяхме, и продължаваме да сме там. Този път обаче книгата победи вируса.
Бих казал, че това е поредната силна книжка на Литературния клуб „Н. Й. Вапцаров“, защото отблизо съм свидетел на усилията на членовете му в литературното творчество, споделянето на опити, чувства, възторзи и печал, верността им към Словото и практическата реализация на тези усилия в отделни томчета (в скоби да вметна, че съм и гост-участник в няколко от книжките на „Вярност“, както и в тази последна, а смятам, че споделеността в литературата е важна).
Структурно сборникът е съставен от три жанрови дяла: „Поезия“ (26 автори в широк възрастов диапазон и с различни професии, около 150 стихотворения, сред които хайку и акростихове, с разнообразна тематика), „Проза“ (10 автори с текстове в областта на разказа, публицистиката, есето, афоризма и приказката, откъс от роман), а третата част „In Memoriam“ е посветена на напусналия ни през 2021 г. поет и писател Христо Чернаев (1930 – 2021) с биографичен текст на х. Николай Колев и авторските текстове на Хр. Чернаев „Велико Търново“, „В моята свирка звучаха…“ (за творчеството на Асен Разцветников), „Душеприказчик на балканджиите“ (за Христо Медникаров), „За книгата „Любовта на цар Иван Александър“ и за автора й Салис Таджер“ (на 4-та корица е поместено стихотворението на Христо Чернаев „Ах, не слагайте нивга на младото конче юзда“, заради което е обвинен за разпространяване на контрареволюционни материали).
Поетическият раздел е най-голям, но доста неравномерен като качество, изпълнен с носталгии и лек наивизъм, шаблон, но както казваме – искрено изповедален и по детски неподправен (тук може би трябва да цитираме някои по-успешни творби на Георги Драмбозов, Албена Стефанова, Ана Стоянова, Тодорка Цонева, Никола Йорданов, Елда Живкова, Емил Александров, Малина Мъглова, Кина Иванова, Николинка Тотева, Антон Цаневски и др., и отделно имена от ранга на Маней Шопкин, Иван Крадачки и Иван Северняшки).
С раздела „Проза“ нещата стоят доста по-добре – 10 автори с качествени текстове в различни жанрове, затова ще изброя имената им по „Съдържание“: Албена Стефанова, Виолета Колева, Виолета Солникова, Владимир Шумелов, Йордан Пулов, Николай Траянов, Николинка Тотева, Стефан Таков, Тодорка Цонева, Цончо Драгански. Да не забравим „военната тема“, задължителна за сборниците „Вярност“ (Йордан Пулов, Цончо Драгански, както и някои от спомените на Христо Чернаев).
В оптимистичното си заключение ще цитирам думите на писателя Георги Господинов от есето си „Край на литературата или литература без край“: „Понякога изкуството много прилича на Радичковата лисица, която все се прави на умряла. „Краят на литература“ може да бъде мислен само като една от темите на литературата. Понеже литературата вече си свършва темите, измисля своя край. И може да ни го разказва 10 години, докато се окаже, че такъв просто няма.“.
Пожелавам нови успешни творчески години на „първия в българската армия Литературен клуб „Никола Йонков Вапцаров“ („по инициатива на служещата във Военния архив поетеса Виктория Генова и на мене“, цит. на Христо Чернаев. Броят е своеобразен бенефис на Христо.)!
Владимир Шумелов
