Култура

„Църковно строителство и архитектура по българските земи през XV – XVIII век“ – нова книга на проф. Хитко Вачев

Новата книга „Църковно строителство и архитектура по българските земи през XV – XVIII  век“  на археолога от Регионалния исторически музей проф. Хитко Вачев ще бъде представена на 12 декември. Премиерата ще се състои от  17,30 ч. в читалнята на РНБ  „Петко Р.Славейков“.

Монографията е първото в българската историческа, археологическа и изкуствоведческа научна литература изследване, посветено на православното храмово строителство и архитектура в българските земи от ранните векове на османското владичество.

Книгата е с обем от 472 страници и съдържа 118 чернобели и 32 цветни илюстрации.

Представени са подробни сведения за строителството на функциониращите през разглеждания период 381 митрополитски, епископски, селищни и гробнични храма, разположени в 203 населени места. Специално място е отделено на историческото развитие на установените от това време 210 действащи манастира. Всичко това е разгледано на фона на историческите сведения за Търновската митрополия с подведомствените епископии Червен, Ловеч, Преслав, Враца, Видинска, Софийска, Кюстендилска, Самоковска, Мелнишка, Пловдивска, Смолянска, Одринска, Несебърска, Созополска, Варненска, Силистренска митрополии и Агатополската епископии.

В отделна глава са проследени етапите и особеностите в архитектурното развитие на основните типове храмове – еднокорабни и триконхални църкви и псевдобазилики. Монографията е снабдена с подробен каталог на всички изследвани паметници и е посочена съответната научна литература.

Авторът и монографията ще представи проф. д-р Красимира Мутафова от Великотърновския университет.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

„Проявявам интерес към темата от студентските си години. Аз   бях в първия поток на  Историческия факултет във Великотърновския университет, на когото четоха отделен курс лекции „История на българските земи XV – XVII век.   И докато в историческия план нещата бяха доста добре изяснени, то материалната култура  от този период беше слабо изследвана – по простата причина, че това е култура на християнската общност, която се развива в рамките на османската империя, където водещ е друг тип религия. В последния фундаментален труд на акад. Кръстю Миятев, посветен на архитектурата на християнските общности в средновековна  България и периода малко след това, са отделени  7 или 8 страници и са представени 20 паметника.. След 1965 г. от време на време някой посяга към темата, но не в целостта й на земите, населявани от българите. Така полека – полека темата силно ме заинтригува и започнах работа“, каза  археологът пред Общинското радио. Събирането на сведения продължава над 30 години, а книгата пише в продължение на 3-4 години.

„Дълго време съществуваше постановката, че в този период на българите е забранено да строят  нови църкви предвид официалните разпоредби на османската власт. Аз съм изследвал обаче и представил подробно всички условия и фактори, на които е подвластно  строителството и се оказва следното – има забранителен режим по отношение на издигане на нови християнски постройки, но нови християнски постройки се появяват въпреки забранителния режим. Намерени са различни форми да бъдат заобиколени  законите в османската империя и един от най-блестящите примери са църквите в Арбанаси, защото в рамките на османската империя има християни, които са с привилегирован статут и те са се възползвали от него. Той негласно им е дал право да изграждат собствени храмове и строителството им е било мащабен процес“, обясни проф. Вачев.

„Що се отнася до архитектурата – процесът е много дълъг и сложен, защото през XV век и докъм средата на XVI век се строят  примитивни като архитектурна композиция храмове. В средата на XVI  век обаче започва  архитектурно развитие, и то подчертано еволюционно архитектурно развитие. Това е породено от факта, че  в XVII  век в отделни селища се появява прослойка от християни, които имат по-големи икономически възможности и не на последно място  по-висок художествен вкус. Това им позволява да наемат квалифицирани майстори за изграждането на постройките, да намерят нови архитектурни решения и всичко това очертава оная непрекъсната линия, която е от времето на Второто българско царство –  как в един момент се запазват най-добрите традиции в архитектурата и постепенно в рамките на три века – XV , XVI, XVII – те се предават, за да се стигне до архитектурата на Българското възраждане, където вече имаме великолепни постройки. Това е българският барок. Всичко това е осъществено от архитектурното развитие на периода, който аз разглеждам“, каза проф. Хитко Вачев.

Авторът поясни, че книгата излиза с финансовата помощ на директора на Регионалния исторически музей Иван Църов и на бизнесмените Григор Григоров, Красимир Гърдев и Радослав Владев, а полиграфическото оформление е на издателство „Фабер“.