В числото на великите подвижници, които избрали пустинния живот от любов към Христа, Църквата почитa преп. Исидор Пилусиот. Св. Исидор е живял в V век († 435 г.). Той се родил в Египет от богати родители, получил добро образование и на млади години оставил света, като желаел усамотение. Той бил постриган в монашество, после се заселил в пустинно място близо до град Пилусия в Долни Египет. Тук той живеел в строго въздържание, носел груба дреха и се хранел само с корени. Непрестанно се молел и се издигал с мисъл до Бога. Слухът за неговия строг и благочестив живот привлякъл към него други подвижници и той бил избран за игумен на манастира. Грижейки се постоянно за душевната полза на братята, той ги ръководел чрез мъдрите си наставления, учел ги чрез слово и пример на смирение, кротост, безкористие, борба против страстите и светските помисли.
„Каква полза – казвал той – да отидеш в пустинята, щом се предаваш на влечението на собствените помисли, щом живееш в пустинята като сред народна тълпа? Когато душата при външна тишина се смущава от лоши помисли и въжделения, то такова състояние и в чувствата произвежда омрачение; то покрива с безславие извършените вече подвизи, помага на страстите да победят духа и прави готовия за битка ратник страхлив беглец“ „Животът на инока – пише още св. Исидор – трябва да бъде чужд на гняв, гордост, сребролюбие, самолюбие. Инокът трябва да бъде свободен от грижи за тялото. Устата на инока трябва да бъдат винаги готови да благодарят на Господа и да се молят за полезното, а за злословие те трябва да бъдат неподвижни.“ Не само към иноците и пустинножителите преподобни Исидор обръщал своите поучения. Неговите съчинения съдържат много назидателни неща за човеците от всяко звание. В писмата, от които до нас са стигнали повече от две хиляди, той се обръщал и към управителите, и към епископите с мъдри съвети; той опровергава лъжеученията, излага догмите на вярата, обяснява свещеното писание, тъй че всеки може да почерпи от тях полезна поука. Като изучавал дълбоко науките и словесността, Исидор разбирал, колко несравнено по-високо от всичко стои християнската мъдрост. Той съветва да се изучава с внимание словото Божие и скърби, че тъй много люде се обръщат „не към оная словесност, която прави човека душевно чист и мъдър, а само към тая, която развлича слушателите; не към оная, която пробужда душата от успиване, а към тая, която ласкае слуха.“
Преподобни Исидор търпял гонения заради своите строги изобличения, но той не преставал твърдо и неизменно да стои за истината и да защищава пред управителите невинно гонените. Така той се явява твърд защитник на св. Йоан Златоуст и строго укорява неговия враг – своя родственик Теофил, архиепископ Александрийски, за беззаконните му действия против светителя. „Аз винаги ще обичам добродетелта – пише св. Исидор, – макар тя да е обременена с присмивки; ще се гнуся от порока, макар той да е увенчан със слава“. Той убедил също свети Кирил Александрийски, наследник на Теофила, да впише името на св. Йоан Златоуст в поменика на Александрийската патриаршия.