Църквата днес почита Св. Григорий, еп. Български. Сведенията за този светец са твърде оскъдни. Предполага се, че това навярно е бил „презвитер и монах Григорий, клирик на Всички български църкви“, живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и сина му Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач.
Той превел хрониката на Йоан Малала, като я допълнил с бележки от библейските книги и други исторически паметници. На него се приписва и преводът на Хрониката на Георги Амартол. Приема се, че по-късно бил ръкоположен за епископ Пелагонийски (Битолски) и Прилепски. Скоро след смъртта си е бил канонизиран. В охридската катедрала „Св. София“ дори имало малък престол, посветен на него.
Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.