На днешния 29-ти октомври православната църква почита Света Анастасия Римлянка. Когато била на три години, тя загубила родителите си и била възпитавана от една стара мъдра жена на име София, известна с високото си благочестие. София била за нея като втора майка. Грижела се за възпитанието и образованието й. Научила я на християнските истини, на евангелските добродетели. Когато Анастасия станала на 20 години, правела силно впечатление със своята чудна красота. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена. Млади знатни римски граждани я искали за съпруга, но тя отхвърляла предложенията им. Решила да се посвети изцяло на Бога.
В това време император Деций започнал жестоко да гони християните. Фанатизирани езичници донесли на римския управител, че в обителта вън от града живее необикновено красива девойка, която вярва в Разпнатия и не уважава боговете. Управителят пратил войници да я доведат при него. Веднага наредил да бият и мъчат девойката. Тя пеела стихове от псалмите. Мъченията на Анастасия стигнали до такава жестокост, че дори народът, който бил привикнал на такива зрелища, с ужас започнал да укорява управителя. Осакатеното тяло на светата девица било обезглавено и хвърлено вън от града.
Ангел се явил на София и й разказал за станалото. Бързо тя отишла на мястото, където било простряно тялото на мъченицата.
Престарялата София не е имала сили да погребе светото тяло. Тя само плачела над него. Дошли отнякъде двама християни. Те споделили скръбта и молитвите на старицата и благоговейно погребали тялото на Света Анастасия Римлянка.