Любопитно Образование

Художник на 54 години иска да стане отново … художник

Той е на 54 години, но твърдо е убеден, че въпреки трудностите, които са пред него, ще учи и завърши 4-годишното си обучение. Сега е първи курс, възпитаник на Факултета по изобразително изкуство към ВТУ. Казва се Борислав Митков, родом от видинското Ново село. Разговарям с него за изкуството, другите хобита, трудностите и защо все пак решава да завърши на тези години специалност „Педагогика”:

„Защото е всеобхватно, затова реших да се занимавам. Учи се върху цялото изобразително изкуство. Всичко ми харесва, всичко ми е интересно – стенопис, скулптура, графика, графичен дизайн. Тези неща съм ги учил назад във времето, през 1983 година, когато завърших средното си специално образование в художествената гимназия в София. Сега дообогатявам знанията си. Всъщност, много ме питат, защо се захванах с ученето. Отговорът е – реших да променя начина си на живот. А и Велико Търново много ми харесва. Пълно е с история, култура, има атмосфера. Работил съм различни неща през годините, бил съм в Испания дълго време, но е време за нова страница в живота ми”, отсича Борислав.

Идеята за профила му е в бъдеще да стане учител по рисуване или да се развива в областта на изкуството. И все пак специалността няма да е новост за него. Той е водил кръжок по изобразително изкуство в читалището в родното си Ново село и е организирал пленери с приятели.

„Новобранец съм аз. Много ми е интересно как все ме бъркат с родител, хигиенист, преподавател дори. Питам ме – „Вие ли сте новият ни учител”. Аз казвам – „Не, като вас съм студент. Хубаво е, че се уча от младите. Не ми пречи, че съм по-възрастен от тях. Те са жизнени, радвам им се. Човек трябва да се обогатява от по-малки, по-големи знания се придобиват така”, усмихва се най-възрастният студент – първокурсник.

Смята, че най-важното е човек да твори, да работи. Така се развива и има напредък в посоката, по която е поел.

„Трудно е да се прави изкуство в днешно време. Но пък чистото изкуство се прави в най-трудните време, а сега не е лесно”, допълва Борислав.

Освен ученето има си и хоби. На 3 декара отглежда лозе, с каберне. Казва, че си го стопанисва с най-голямо удоволствие. Наследствено е. Прави и хубаво вино. И като творец, нежната струна на душата му потръпва, макар и на терен, докато го обработва, щом съзре величествената гледка през Дунава, към Карпатите. За последните 20 години само два пъти е съумявал да види при ясно време тази красива планинска система.

Може би затова много обича и тачи своя роден край, Видинския. Неслучайно събира често речни камъчета, по-големи, по-малки и рисува върху тях образи на Дева Мария и светци.

  

Кремена Крумова – Попова