„Централната избирателна комисия трябва да обяви персоналния състав на 46-ия парламент до 18 юли. След това започва да тече срокът за свикване на Народното събрание, който е едномесечен“, поясни пред Общинското радио преподавателят по конституционно право в Юридическия факултет на Великотърновския университет главен асистент Христо Орманджиев.
Народното събрание се свиква с указ на държавния глава, в който са посочени дата и час на първото заседание. По конституция то има консултативен характер. Избраните депутати полагат клетва устно, прочетена от председателстващия заседанието и подписват клетвен лист, който удостоверява, че са положили клетва и могат да встъпят в изпълнение на своите задължения.
„Конституирането на правителството е най-важният момент. Президентът връчва първия проучвателен мандат на най-голямата по численост парламентарна група, в случая ПП „Има такъв народ“. В 7-дневен срок нейните представители правят предложения за министър-председател и състав на правителството. Ако парламентът гласува само фигурата на кандидат-премиера, но не подкрепи проекта за структурата на кабинета или обратното приема състава на правителството, но не и кандидат министър-председателя – мандатът се смята за неуспешен. Тогава президентът връчва втори проучвателен мандат на втората по численост група – ГЕРБ – СДС. Ако нейният вариант не се гласува от Народното събрание – държавният глава има право да връчи трети проучвателен мандат на коя да е от останалите групи, може и да е най-малката. При нереализиран трети мандат – президентът издава указ за разпускане на 46-ия парламент и насрочва нови избори в двумесечен срок. Интересното тук, е че президентът не може да разпуска Народното събрание в последните 3 месеца от неговия мандат, т.е. в периода 22 октомври – 22 януари. Причината е, че 46-ият парламент трябва да насрочи изборите на президент и вицепрезидент на страната“, обясни специалистът по конституционно право Христо Орманджиев.
