Култура Община

Хиляди туристи от цял свят ще чуват историята на крепостта „Царевец“ с гласа на актьор от Велико Търново

Вече е активен аудиогид към макета на Средновековен Царевец. Крепостта с възстановка на царския дворец и Патриаршеския комплекс, изработена от бронз, беше поставена на входа на Царевец, а за изграждането й усилия обединиха Ротари клуб – Велико Търново, Лайънс клубовете в града, Зонта клуб и Общината. Скулптурната композиция е предназначена и за незрящи, които могат с опипване и чрез брайлово писмо да „видят” как е изглеждал историческият хълм преди векове. Информационна табела до макета чрез QR код води до интерактивна карта и аудиогид.

Текстът с описанието на обектите на български и английски е четен от младия актьор от Музикално-драматичен театър „К. Кисимов” Цветелин Илчев, а музикалното оформление е дело на Петър Атанасчев от МДТ. С безвъзмездната си помощ великотърновският театър се включва в списъка на дарителите, помогнали проектът „Средновековен Царевец” да стане факт и да привлича хиляди туристи във Велико Търново. Изработването на интерактивната карта също е дарение от Ротари клуб. Тя позволява на туристите да видят как са изглеждали дворецът и Патриаршеският комплекс отвън и отвътре и да научат любопитни подробности за обектите.

Ето и целия текст, който ще чуват туристите чрез аудиогида:

Макетът „Средновековен Царевец” във Велико Търново е създаден на база на дългогодишните проучвания на арх. Пламен Цанев, който от 1980 година разработва проект за експониране на царския дворец и Патриаршеския комплекс на историческия хълм. В проучванията си той стъпва на заключения от археологически разкопки, исторически сведения, летописи и фрески.

Строителството на царския дворец е започнало по времето на цар Калоян и е завършен от цар Иван Александър около 1360 година.

Дворецът представлява голям замък със сложен план, в който масивни сгради, свързани една с друга, образуват ансамбъл с вътрешен двор. Външните дебели стени на тези сгради служели за крепостни стени и били увенчани със зъбери. Формата му е на неправилна елипса с размери 114 м на 66 м, а общата площ е около 5000 кв. м.

Главният вход е бил от север, защитен с три кули. Пред него се е намирал обширен площад. Помещенията в двореца били разположени покрай стените, а в средата се оформял голям двор. В западната част, близо до северния вход, се намирали тронната зала и приемните помещения, украсени с богата керамопластика и стенописи.

Царските покои били на източната стена, между северния и южния вход. Жилищните помещения са били около 10-12 на брой, високи по 3-4 метра, разположени успоредно в амфилада – преминаване от стая в стая.

Три нива по-надолу, свързани със стъпала, били помещенията за персонала и складовете, в които са съхранявани огромни запаси от храна, вода и жито, за да бъде обезпечен дворецът при дълга обсада.

До южната крепостна стена се издигала трапезарията на двореца, висока около 6 метра, а под нея била кухнята с три различни по големина тухлени пещи.

До северния главен вход с трите кули е имало и жилищно крило с гостоприемница – стаи за посрещане и настаняване на високопоставени царски гости. Други две сгради са били предназначени за охраната и персонала.

В централната част на двора се намирала дворцовата църква, която с размер 12/20 метра, която носела името на света Петка. На изток от нея била разположена царската библиотека.

В североизточната част на двора е имало водохранилище.

Патриаршеският комплекс е вторият голям архитектурен обект на Царевец, заемащ площ около 3 дка. Патриаршията била самостоятелна крепост. Входът се намирал на запад, подсилен с две последователни врати. В централната част на комплекса, на най-високото място на хълма, се извисявала патриаршеската църква „Възнесение Господне“.

До църквата е била магерницата – кухня, трапезария и стълбища. Към южната стена на църквата е била долепена кула звънарница – рядко срещано явление в църковната архитектура на Балканите. Смята се, че камбаните в българските църкви са въведени от Калоян по подобие на католическите храмове.

Патриаршеският комплекс е разполагал и със скрипторум, в който са били писани, превеждани и орнаментирани книги и документи.

Комплексът включва жилищна част, както и представителна зала, разположена на площ от 180 кв. м и висока над 4 метра.

Според летописите след превземането на Търновград от турците през 1393 г. царският дворец е бил разграбен и опустошен, а Патриаршеската църква е била превърната в джамия.

Реставрирането на средновековните паметници на хълма Царевец са извършени на два основни етапа –до 1981 г. и до 1994 г. През първия етап по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов са възстановени порти, крепостните стени, патриаршеската църква „Св. Възнесение Господне“ и кулата звънарница към нея. Патриаршеската църква е отворена за посещение през ноември 1985 г.