Даница Христова е носител на голямата награда за поезия в 25 – тото издание на Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“. 17-годишната девойка е ученичка в 11 клас (паралелка френски и английски език) в ПЕГ „ Проф. д-р Асен Златаров“. За своето стихотворение „ Краят на света“ тя получи пластиката „Полет“, изработена от Ненчо Русев.
Жури с председател поетесата Кристин Димитрова и членове – проф. Амелия Личева, Петър Чухов, Мартин Колев и Росен Друмев, излъчи фаворитите за 2022 година. В конкурса участваха 182-ма поети и писатели. Наградите по статут са първо, второ и трето място за поезия и проза, както и по пет поощрения във всеки от разделите. Отличените творби се публикуват в сборника „Петя – пристан зелен“ – в хартиен и електронен вариант. Конкурсът е част от Националния календар за извънучилищна дейност към МОН и е обезпечен със стипендии по Наредбата за закрила на деца с изявени дарби – ученици от 14 до 18 години.
„Твоето стихотворение много ни впечатли. То е като дом на края на света, като вълшебна топка, в която плуват спомени. Усещането е за Дом, който е в несигурно състояние, но е закрепен там някъде и човек винаги може да се върне към него, макар че е мисловен“, каза председателят на журито Кристин Димитрова при връчването на наградата.
Краят на света
краят на света
е
всъщност
просто
определена
точка
от
него.
според баща ми
той беше селище.
едно малко селце
увиснало в пространството
между края и безкрая
и досами тях
една пчела
надушила, че в безкрая
има нещо сладко
тя
пореше гравитацията на нищото
приканваше сестрите си от края
не й се ходеше във вечността сама
според баща ми
краят на света беше
онази табела накрая на селото.
STOP
бели букви
червен фон
все ще се намери приложение
на тръбата на уличния знак
не е забита особено дълбоко
според мен
краят на света също е село.
онова село
където
скелетите танцуват в житни нивя,
огрени от лунна светлина
където
от некролозите по уличните стълбове
са останали само ветреещи се снимки
където
ако протегнеш ръка към нощното небе
ще уловиш звезда,
ала тя ще ти струва един танц с мъртвите
където
не чуваш дискотека в съседите
а единствено тракащи се прозорци
според мен и баща ми
очертанията на края на света
се размиват ей в онзи двор
където един залутан пчелар
дири последната си пчела
сред жито и кости.
