В последните дни от експозицията, посветена на крайния юг, учениците от X „А“ и III „Б“ клас от СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново под ръководството на своите класни ръководители посетиха изложбени зали „Рафаел Михайлов”, където гостува уникална фотоизложба, отразяваща ледената макар и южна красота на континента Антарктида. С нейното магнетично присъствие се запознаха любознателните ученици, разгледаха грижливо подредените фотографии и невероятните експонати, „потопиха“ се в антарктическата атмосфера, създадена от завладяващия документален филм, който интерпретира съвременното състояние на най-южната земя.
В седмицата на четенето, подкрепени от големите какички и батковци в десети клас, от родители и учители, всички ентусиасти от III „Б“ клас се докоснаха и четоха откъс от книгата „Антарктида – студеният юг“, която съдържа личния автограф на професор Пимпирев.
Благодарни сме за приказната среща с тази истинска съвременна ценност. Признателни сме за всички споделени мигове със завладяващото четиво. Но те нямаше да се случат, ако не беше отзивчивостта на Ася, майката на нашия съгражданин Мирослав Цветанов.Тя сподели съкровен разказ за своя син и неговото вълнение, свързано с подготовката, пътуванията и престоя на ледената земя!, споделиха преподавателките. Обогатени от изобилието на тези добри практики, децата творци си създадоха лични впечатления от срещата с Мирния континент и от благородното присъствие на българските полярници там.
Следващата крачка за талантливите художниците са бъдещите им творби, които ще отразяват съприкосновението им с кристалната красота на студения юг. Картините ще бъдат пренесени на 14 000 км в този суров ледников рай. Там ще получат местното признание и с благодарствени отличия ще бъдат върнати отново на учениците от училище „Емилиян Станев“.
Всичко това се инициира и се случва с прякото и безкористно съдействие на автора на всички фотографии Мирослав Цветанов – един успешен младеж с шлифован усет за красота, мащабна сила на духа и безгранични мечти, с които безрезервно спечели чистите сърца на децата. Тези безценни пътеводни ценности младият и смел българин е „попил“ от родители, приятели, но и от своите учители. Уважението, което Мирослав пази в сърцето си към своя град, родно училище и незабравима учителка по изкуства Сребринка Минчева-Лакова, е диамантено. Той е един от всички нейни ученици, но този ученик, чиито фотографии обикалят света и предизвикват спонтанно възхищение и нескрит възторг в различни точки на планетата, в тези моменти на триумф, сам открива своята учителка и в знак на признателност към нея, признателност и благодарност, които не се описват с думи, той я кани да се присъедини с творбите на своите ученици в следващата експедиция, която стартира в началото на месец ноември! Така малките художници днес, които седят на чиновете, на които е сядал Мирослав преди няколко години, получават шанс за своето красиво бъдеще, благодарение на будителския труд на своята учителка и на нейния талантлив ученик! Никакви антарктически температури, ураганни ветрове, изригващи вулкани и сгромолясващи се ледници на житейските изпитания не са успели да изтрият уважението в душата на този млад, талантлив българин! Това е една жива приказка за съвременните будители и настоящи учители, които срещаме всеки ден и много често нито забелязваме, нито разбираме, че всъщност съдбата преплита пътищата ни с истински легендарни души, а ние, ослепели от ежедневието и неговата сивота, се разминаваме с пробудените в живота!
Съвременните учители скромно и възпитано отстъпват, за да направят път, след като цял живот са проправяли пъртини, пред своите вече пораснали, окрилени и успешни ученици! Това е историята не само на българския учител, но и на българският непокорен и признателен млад човек, достигнал там където мнозина мечтаят да стъпят. После се завръща в родината, в бащиния край със сърце, преливащо от благодарност и обич, които не къта за себе си, а щедро подарява на всички, защото така е научен и възпитан в своето семейство и в любимото училище! Това е съвременният глас на будителите, които нямат възраст и времеви граници, техните идеи, вяра и слово звучат през вековете сега, днес, в нашия живот! Дали ще чуем заветен шепот в душите си, като камбанен ек, дали ще го послушаме и ще се пробудим за нов живот зависи само от всички нас!