Най-новата книга посветена на житейския му път представи актьора Христо Мутафчиев в старата столица. „Черно на бяло“ е дело на Теа Денолюбова и е четиво далеч от стандартната биография.
„Срещахме се рано сутрин и разговаряхме. Три дни след дискусиите бях завършила книгата. Не мога да я нарека автобиография, защото Христо е все още млад- само на петдесет. Няма да прочетете къде и кога е роден. Не исках да пиша рецептурник за щастие, но с него е неизбежно. Черното е черно, а бялото- бяло. Няма как да не се заразиш от подобна житейска философия. След книгата и аз се чувствам малко по- мъдра“, обясни авторът Теа Денолюбова. Актьорът сподели най-големите премеждия, с които го е срещала професията.
„Вие виждате една черупка, която всъщност не съм аз. Трябваше някой да ме накара да сваля маските си. Да ме съблече до нивото на човек. Това се случи с книгата. Когато съм на сцената, аз се изправям сам и трябва да съм силен. Зрителите са много- в народния театър публиката стига до 760 човека. Повечето носят със себе си болките, кредитите и негативната си енергия. Моята задача е да я приема и да я трансформирам. Сещам се за весели и за тъжни моменти, за да вляза в образ. А публиката ми изпраща едно кълбо от емоции. То трябва да се превърне в аплодисменти на края на представлението. В този момент аз съм гол- само по спомени. Хората си мислят, че проблемът на актьорите са репликите-не са. Зрителите са, но те това не го знаят. Необходимо е да се зачитаме. Трудно е, когато пристъпват към труда ни с неуважение. Спомням си и конкретен случай. Постановката е започнала, а на дама в публиката ѝ звъни телофонът. Вбесих се. Жената рови в бездънната си чанта за устройството, което огласява цялата зала. Вдига, за да сподели важната информация, че е на театър. Аз апелирам само да уважавате хората на сцената. Там горе има едно същество, което е с нерви опънати като струна от косъм. Театърът е и взаимно доверие. Аз ви лъжа красиво, а вие се правите, че ми вярвате. Накрая си тръгваме по-щастливи“, разказа Мутафчиев. Актьорът припомнии за първата си роля в театъра. Той я определи като най-трудната в живота му. Бил е избран да участва в пиесата „Суматоха“ по Йордан Радичков като Лило Лисицата.
„Влизат една след друга легенда в театъра. Приключваме репетициите на маса и вече сме на сцената. Те са опитни, забавляват се с това, което правят. Аз тръгвам да кажа буквата „а“, а се получава „ц“. Режисьорът смени ролята ми от тази на Лило Лисицата на Петраки Глухонемия. Така си попаднах на роля“, добави Мутафчиев, смеейки се. Като роля, която най- силно му се е отразила, актьорът определи тази на Стамболов. Той сподели, че е от нея много трудно се излиза и дори откри сходство в характерите между него самия и известния държавник.
Диана Колева
