Каторжническата съдба на родения в Търново, през 1850 г. Петър Станчов популяризира преподавателят по български език и литература в Анкарския университет д-р Хюсеин Мевсим. На 24-годишна възраст Станчов се установява в Свиленград и работи като учител, а междувременно организира театралната дейност в града. Създава първото просветно и благотворително братство в града, преди да бъде назначен за главен учител в Одрин през 1875г. Там той събира статистически сведения за българското население и се бори срещу фанариотите. С обявяването на войната е арестуван и набързо осъден на смърт. Благодарение на застъпничеството на султанския военен комисар и член на Върховния държавен съвет на османската империя Стефанаки бей от Тулча, смъртната присъда е заменена с доживотно заточение във Феззан – пустинна област в югозападна Либия, където от средата на 19 век заточвали извънредно жестоки престъпници. И днес името на областта се ползва в различни турски фразеологизми като символ на отдалечена изолация, откъдето няма как да се завърнеш жив.
Книгата си „Спомени от Триполи и Бенгази (1877-1878)“, Станчов отпечатава в София през 1911 г. В нея разказва за затвора в Триполи, където били заточени петима българи. Търновецът започва да шие платнени шапки, поръчките взема от затворника Хюсеин ага, който за 14 години зад решетките успява да натрупа 50 000 гроша капитал. Впоследствие предприемчивият българин открива още един способ за спечелване на пари – започва тълкува сънища. Първо – само на другарите си, а като разбрали арабите за тази негова способност и те почнали да го търсят. Срещу 10 пари за сеанс, всеки получавал винаги позитивно тълкувание на съновидението си, както след години признава чистосърдечно в спомените си пишман-ясновидецът.
Един от затворниците от Румелия турци, дори му предлага услуга си. Той съветва Станчов да ако напише писмо до влиятелните италиански и гръцки консули, а на свой ред се ангажира да намери начин да го предаде в ръцете им. Така, не след дълго идва вестта за султанската амнистия. Снабдени с по един жълт паспорт, заточениците се връщат в Цариград през Малта. В Цариград Петър Станчов се представя на екзарх Йосиф І и участва в тържествения молебен в църквата на Сан Стефано, на който присъстват Стефан Стамболов и Драган Цанков. Те му предават 100 полуимпериала в една кърпа, събрани доброволно на бърза ръка от българските представители. През Одрин и Мустафапаша, кръстен от Станчов през 1874г. на Свиленград, когато бил учител там, той е изпратен радушно в родното си Търново. Пристигнал в бащината си къща, Петър Станчов научава, че майка му била направила панихида за него – тя получила съобщение, че синът и е обесен.
В старата столица Станчов се отдава на обществена дейност. Избран е за народен представител във Великото народно събрание. Житейският му път завършва на 20 април 1913г. в София.
