Култура

Търновски археолози чакат средства, за да почнат разкопки

Търновските археолози очакват решенията на Министерство на културата – кои обекти с по колко лева ще бъдат субсидирани за теренни проучвания през идния сезон. Златен кръст и над 15 000 фрагмента стенописна украса, по които се различават близо 30 човешки лица, бяха разкрити на Трапезица през изминалото археологическо лято, припомни за слушателите на Общинското радио проф. Константин Тотев от търновския филиал на Националния археологически институт.Тяхната реставрация продължава и към момента. Тази година се предвижда да бъде разкрита централната част на наоса в Църква N15, където бе открито златното разпятие, учените се надяват да попаднат и на погребения в храма. Своите проучвания на средновековната цитадела продължават и доцентите Мирко Робов и Деян Рабовянов от филиала на НАИМ. Близо 40 екипа на археологическия институт работят по спасителни разкопки от Търново до сръбската граница, сподели проф. Тотев.

„Това са вече спасителните задачи, които Институтът трябва да изпълнява и точната програма за провеждането на редовните разкопки, тези по средствата на министерството на културата и тези, които са спасителни – не са ли координираме, ние оставаме без конкретен план, а това не е добре в археологията”, коментира проф. Тотев.

На практика – всички чакат да разберат с какви средства ще разполагат за археологическото лято, което миналата година от много чакане се превърна в археологическа есен. От 20 юли до края на октомври е времето, през което изследователите могат да извършат своите проучвания на терен. Имало е години, когато този период значително се е измествал напред към зимата, но когато се правят разкопки през ноември, на учените не им остава друго, освен да се молят за хубаво време.

Сега на мода е всичко, свързано със спасителната археология, подчерта проф. Тотев и припомни, че усилията на много от екипите през изминалото лято също бяха насочени в тази посока. Археолози от цялата страна очакват развитие по дискутирания преди време Закон за старите столици, който би могъл да уреди по-адекватно финансиране, не само за проучванията на старите ни престолнини, но и за тяхната консервация, за да бъдат съхранени за идните поколения.

В списъка с постъпилите заявления за целева финансова подкрепа за теренни проучвания и консервация, който публикуваха в страницата на МК, са средновековната крепост „Ряховец“, раннонеолитно селище Джулюница – Смърдеш, селищната могила край Петко Каравелово, „Никополис ад Иструм“, средновековната църква и манастир „Успение на св. Богородица“ в квартал „Френк хисар“ на Търновград, „Средновековен град „Трапезица“, античният керамичен център в Павликени, църква и баня, които се намират южно от манастира „Св. 40 мъченици”, геомагнитни проучвания край с. Хаджидимитрово и други.