Търново е превзето от турците на 17 юли 1393 г. Нямаме сведения колко време е продължила обсадата. Георги Сава Раковски пише, че обсадата е траяла три месеца, но не е посочил какъв източник е ползвал за тези данни. От сведенията на Григорий Цамблак може да се направи извод, че обсадата е продължила дълго и Баязид дори вече се е готвел да я снеме и да се оттегли.
Как е станало самото превземане на Търново също не е известно. Според преданието Търново се е състоял от 4 укрепени квартала: първият бил Трапезица и разположената под хълма Долна махала, вторият бил Царевец, третият бил Френкхисар и четвъртия обхващал района около днешната черква „Успение Богородично”. Последният квартал бил най-слабо укрепен и първо той бил превзет от турците. Пробивът станал в участъка между Сечената скала и Каябаша. Първият проникнал в града турчин бил Адил баба, но бил убит на около 180-200 крачки от Сечената скала в посока към Каябаша. Мястото, което е било сочено като негов гроб се е намирало при бабукчийската чершия, където имало железен прозорец и каменна глава, обозначаваща мястото, където е бил убит. Пак според същото предание мястото, от което турците проникнали в крепостта им било посочено от един евреин, който по-късно също бил убит.
Според друго предание обаче, т.нар. „Жидов гроб” не е бил на евреина, предал Търново, а на един от митичните великани основали града. Цамблак неясно отбелязва, че градът паднал, когато грехът надделял и понеже Божията воля допуснала това, а не заради силата на султана. Тези данни показват, че все пак вероятно става дума за предателство.
Според друго предание един от завоевателите на Търново Мехмед Фехти е бил погребан в храма „Св. 40 мъченици”, като сградата била превърната в джамия и била наричана „Теке джамиси”. По-сложен е въпросът обаче как е станало самото превземане на Търново. Градът не се е състоял от една единствена крепост, а от няколко укрепени квартала. При това положение дори да бъде превзета някаква част от града, то останалите квартали е можело да продължат да се отбраняват самостоятелно. Репресиите спрямо населението на Търново, описани от Цамблак и Йоасаф Бдински, а също в руските летописи, показват, че Търново е имал участта на превзет със сила град. Храмовете намиращи се на Царевец, Трапезица и около нея, били или превърнати в джамии или разрушени. Единствено храма „Свети Петър и Павел” се е запазил през цялото турско робство като действащ и там се е преместил и патриарх Евтимий. Това показва, че тази част от града вероятно е капитулирала и затова е имала по-благоприятна съдба.
След падането на града преговорите с Баязид били водени от патриарх Евтимий. Църковния глава успял временно и частично да облекчи положението на завзетия град. Но патриархът трябвало да напусне патриаршеския дворец и храм и се настанил в най-голямата от оцелелите черкви – „Свети Петър и Павел”. Градът бил подложен на рушене и разграбване. Със заграбеното султанът надарил и своите християнски васали – Константин Деян получил намиращите се във Великата Лавра мощи на св. Иларион Мъгленски, а Страцимировия син Константин по-късно успял да издейства да бъдат пренесени във Видин мощите на св. Петка Търновска, които се пазели в дворцовия храм носещ нейното име, а също мощите на св. Теофано и св. Филотея.
Скоро Търново било сполетяно от нова вълна от репресии – патриарх Евтимий, след като бил изведен за публична екзекуция, макар и да бил пощаден, и бил заточен в Бачковския манастир. 110 търновски първенци били избити, а част от населението на града било изселено. Вероятно сред загиналите в боевете за града, а след това и при репресиите са изброените боляри в Бориловия синодик. Възползвайки се от ситуацията, през месец август 1394 г. амбициозния цариградския патриарх Антоний поставил митрополит Йеремия да управлява Търновска епархия. Баязид предприел нов поход срещу Мирчо, който завършил с победа на турците в битката при река Арджеш. На връщане на 3 юни 1395г. по нареждане на султана цар Иван Шишман бил екзекутиран.