Професионалната биография на Петър Пипев е красноречив пример за възходящо развитие във възрожденското и следосвобожденско общество. Получил признание като един от най-уважаваните български търговци, Пипев заключава в няколко думи причините за икономическия си успех, които са валидни за всеки добър предприемач: „Дръжте дюкянчето си в ред и то ще ви издържа” .
Търновският търговец е роден през 1842 г. Завършва начално училище в родния град и на 11 годишна възраст започва работа в бащината бакърджийска работилница. Двата стихийни пожара на главната търговска улица в Търново унищожават стопанските постройки на семейството и засягат тяхното основно препитание. Младият Петър постъпва на работа в магазина за манифактурни стоки на Пеню Терзията, а през 1856 г. продължава обучението си в кантората на Тодор Бостанджиев – търговец на едро и вносител на манифактурни изделия. През 1860 г. Бостанджиев открива втори манифактурен магазин в старата столица и назначава Пипев за негов управител. В продължение на пет години младият търговец пътува до Цариград за стока и създава много нови контакти.
Натрупал достатъчно капитал и самочувствие в света на търговията, той решава да поеме самостоятелна стопанска практика. През 1865 г. Петър Пипев установява съдружие с търновския търговец Михал Рачев. Основаната от тях търговска къща се занимава с внос на манифактурни изделия от Виена и Цариград. От 1872 г. Пипев преориентира търговията изцяло в семеен бизнес. Търговско дружество „Братя С. Пипеви” открива през 1881 г. манифактурен магазин в София.
Петър Пипев сключва брак с търновката Евгени Кочо Людсканова – сестра на стопанският и политически деец Александър Людсканов. От техният съюз се раждат девет деца, но оцеляват седем. Синовете Стефан, Никола и Александър получават добро търговско образование във Виена и Загреб. Те се завръщат в България и постъпват на работа в семейната компания. През 1892 г. Петър Пипев затваря своя магазин в Търново и пренася цялата си практика в София. От 1896 г. неговите синове стават пълноправни съдружници в компанията и тя се преименува на „П. С. Пипевъ и Синове”.
В търговската кантора на Петър Пипев в София се обучават много млади и предприемчиви хора. През 1912 г. доайенът на търговската фамилия Пипеви, вече на 70 годишна възраст се оттегля от активна дейност. Неговите синове продължават добрия пример и в първите десетилетия на XX век техният магазин в София се превръща в школа за обучение на млади кадри. Големият син Стефан поема управлението на Пивоварната фабрика на братя Прошек в София през 1909 г. Той е женен за дъщерята на Богдан Прошек – Милада.
Благотворителната дейност на Петър Пипев преди и след Освобождението е не по-малко впечатляваща от професионалната. Търновецът дарява средства за националноосвободителното движение, за въоръжаване на участниците в Априлското въстание. Той фигурира в списъка на спомоществователите на търновското читалище „Надежда” и други дружества с нестопанска цел от 1869 г. до първите десетилетия на XX век.
За негово парично дарение съобщава Общински вестник „Велико Търново”: „Петър Пипев от град София, родом от град Велико Търново през 1919 г. подарява на читалището („Надежда”) сумата 1000 лв.” В протокола от заседанието на управителния съвет става ясно, че постъпилите парични средства ще бъдат разходвани за покриване на задълженията към банките от военния период 1915 – 1918 г.
На 21 януари 1926 г. Петър Пипев завещава на Министерството на Народното просвещение 100 000 лв., за образуване на фонд на негово име. Волята на дарителя е сумата да престои в Българска народна банка за срок от 5 години, за да достигне 145 000 лв. Годишната лихва от нарасналия капитал да бъде използвана всяка година за организиране на конкурс с парична награда за най-добро съчинение и автор в областта на литературата и българската история. През годините носители на наградата от попечителския фонд на Петър Пипев стават изявени български интелектуалци, сред които са Стоян Загорчинов и акад. Михаил Арнаудов. Преди закриването на попечителския фонд към 1януари 1948 г. сумата в дарителската сметка е 410 000 лв.
Търновският благодетел Петър Пипев завършва земния си път в София през 1926 г.
доц. д-р Светла Атанасова – Регионален исторически музей – Велико Търново
