Денят

Турците превземат Търново на 17 юли 1393 г.

На 17 юли 1393 г. Търново е превзето от турците. Георги Сава Раковски пише, че обсадата е траяла три месеца, но не е посочил какъв източник е ползвал за тези данни. От сведенията на Цамблак може да се направи извод, че обсадата е продължила дълго и Баязид дори вече се е готвел да я снеме и да се оттегли.

 

Как е станало самото превземане на Търново, също не е известно. Според преданието Търново се е състоял от 4 укрепени квартала: първият бил Трапезица и разположената под хълма Долна махала, вторият бил Царевец, третият бил Френкхисар и четвъртия обхващал района около днешната черква „Успение Богородично”. Последният квартал бил най-слабо укрепен и първо той бил превзет от турците. Пробивът станал в участъка между Сечената скала и Каябаша. Първият проникнал в града турчин бил Адил баба, но бил убит на около 180-200крачки от Сечената скала в посока към Каябаша.

Пак според същото предание мястото, от което турците проникнали в крепостта, им било посочено от един евреин, който по-късно също бил убит. Според друго предание обаче, т.нар. „Жидов гроб” не е бил на евреина, предал Търново, а на един от митичните великани, основали града. Цамблак неясно отбелязва, че градът паднал, когато грехът надделял и понеже Божията воля допуснала това, а не заради силата на султана. Тези данни показват, че все пак вероятно става дума за предателство.

По-сложен е въпросът обаче как е станало самото превземане на Търново. Репресиите спрямо населението на Търново, описани от Цамблак и Йоасаф Бдински, а също и в руските летописи показват, че Търново е имал участта на превзет със сила град. Храмовете, намиращи се на Царевец, Трапезица и около нея били или превърнати в джамии или разрушени.

След падането на града преговорите с Баязид били водени от патриарх Евтимий. Църковния глава успял временно и частично да облекчи положението на завзетия град. Но патриархът трябвало да напусне патриаршеския дворец и храм и се настанил в най-голямата от оцелелите черкви – „Свети Петър и Павел”. Градът бил подложен на рушене и разграбване.

Иван Шишман не се примирил с новото си положение и потърсил помощта на унгарския крал Сигизмунд, който започнал да подготвя кръстоносен поход срещу турците. Султанът предприел превантивни мерки и Търново било сполетяно от нова вълна от репресии – патриарх Евтимий, след като бил изведен за публична екзекуция, макар и да бил пощаден, бил заточен в Бачковския манастир, 110 търновски първенци били избити, а част от населението на града било изселено. Вероятно сред загиналите в боевете за града, а след това и при репресиите са изброените боляри в Бориловия синодик.

Възползвайки се от ситуацията през месец август 1394г. амбициозния цариградския патриарх Антоний поставил митрополит Йеремия да управлява Търновска епархия. Баязид предприел нов поход срещу Никополския васал Мирчо, който завършил с победа на турците в битката при река Арджеш. На връщане на 3 юни 1395г. по нареждане на султана цар Иван Шишман бил екзекутиран.