На пресконференция, посветена на 50 години от откриването на Тракийското съкровище от село Борово, Русенско, тракологът Валентин Деневски, автор на книгата „Шифърът на Панагюрското съкровище“, представи факти за уникалността на артефактите, открити край село Борово на 10 декември 1974 година. Съкровището е открито от двама трактористи – Диньо Йорданов и Стоян Кирилов и бригадирът Трайчо Великов. Състои се от пет съда, изработени от чисто масивно сребро – три ритона, обемиста купа и каничка. Съдовете са открити в лошо състояние, но в последствие биват успешно реставрирани и консервирани. Моделирането на липсващите части се извършва в консервационната лаборатория на тогавашния Окръжен исторически музей – В. Търново, под ръководството на проф. Инкова, която пък две години преди това е реставрирала находките от Калояновия гроб. Софийският златар Антон Зидаров възстановява формите на съдовете. Трите ритона са с форма на рог, украсени с протомета съответно на кон, бик и сфинкс. Сребърната купа е най-масивният съд от находката. Най-малък, но най-впечатляващ съд от съкровището е каничката. Тя е украсена с най-богата фигурална орнаментика, поради което и античният разказ, който носи в себе си, е любопитен.
Според Валентин Деневски, орнаментиката по част от съдовете на Боровото съкровище категорично кореспондира с тази на част от тракийските находки, и златния пекторал, открит край великотърновското село Големаните. По думи на Деневски, пекторалът може да бъде разглеждан като „шифър за разбиране на тракийската култура“. Сребърното Тракийско съкровище от село Борово, Русенско, се свързва с епохата на тракийския владетел Котис и неговото управление (383-359 г. пр. Хр.) За това и като дата на неговото изработване се приемат годините на неговото владение.
Валентин Деневски е завършил „Българска филология“ и втора специалност „Философия“. От дълги години се занимава с тракология.
Гергана Нинова
